Бръснене на сухо

Животът на 3000 онкоболни e поставен на карта. Причината е безумна процедура за получаване на лекарства, спасяващи живота им. Става дума само за град като Пловдив, откъдето алармираха за проблема, но той важи с пълна сила и за други региони. Новата процедура, която трябва да влезе в сила от 1 март, вече чука на вратата и още отсега завърта пациентите в един непосилен кръг - при джипито за документ, за който все още няма яснота какъв точно ще е той и как ще се попълва. След това с документа се отива в районната здравна каса, там дават протокола, той после пътува служебно към НЗОК, връща се и с него - пак при джипито преди аптеката. Ако я има все още в населеното място и ако работи с касата. Защото често аптеките от своя страна отказват да работят със скъпи лекарства, здравната каса им бави парите. Остава и сериозният проблем със здравнонеосигурените болни, които ще бъдат лишени от правото за безплатни животоспасяващи лекарства.
Митарствата ще продължат, докато се стигне до заветното лекарство, сигурни са и болни, и лекари. Макар че поначало идеята има и своите поддръжници - медикаментите ще стигат по-лесно до пациентите и няма да се налага те да пътуват до големия град, за да ги получат. Но добрите намерения невинаги стават факт и поредният експеримент, дано не сме прави, е на път да го докаже. Държавата в лицето на Министерството на здравеопазването наистина ще се опита да омекоти удара и да осигурява нужните за онкоболните лекарства на първо време по стария начин. Тоест на централизираните търгове и получаването на лекарствата от онкодиспансерите и болниците. Не че досега тези лекарства ги имаше навсякъде, но сега "скърцането" ще бъде по-осезаемо. Още повече, че търговете вече ще се правят от самите болници и по тяхна преценка за фирми и цени. Без да забравяме и нужното технологично време за това. Но това е друга тема и тя тепърва сигурно ще се разнищва.
Става въпрос за друго - в цивилизованите страни експерименти са правят при по-ограничен кръг от хора. У нас се бръсне на сухо. Защо не се опита само на едно място на първо време, да се види как и доколко е успешен опитът, това сега няма кой да каже. Революционите промени наистина имат своето място, но категорично то не е на полето на здравето. Пък и всяка държава запазва водещата си роля за много неща. Защо нашата абдикира и от тази толкова чувствителна сфера? Нима не се вижда как всеки ден се увеличават хората със страшната диагноза? Сигурно не. Иначе все някой щеше да си каже: "Милост за живите!".