"Брекзит" е бунт срещу елитите и традиционните партии

Николай Шопов

Повод да напиша този текст ми дадоха коментарите на български политици, политолози и журналисти след референдума и резултатите от него във Великобритания. А също така и анализите на английските и европейските им колеги. Становищата, изказът им, нагледно показаха разликата във възпитанието, политическата култура и истинското възприемане на демократичните ценности.

Какви бяха общите мисли и изказ в България?

С какви епитети и прилагателни бяха обрисувани гласувалите за излизане от Европейския съюз? За нашите политици, политолози и журналисти те бяха бедни, необразовани, пенсионери. Тоест хора, които не заслужават уважение и тяхното мнение не трябва да се има предвид. Нима над 17 милиона британци са бедни, необразовани и пенсионери? Нима извън Лондон живеят само малоумни? Нима в Уелс нищо не разбират? Смешен плач. Само в България тези, които имат друго мнение, могат да бъдат обиждани, подценявани и обругавани. Но това е манталитетът на "елитите" у нас.
Един директор на банка злорадстваше, ха да видим сега кой ще им бере ягодите на британците? Сякаш преди българите там не са брали ягоди.
Владимир Каролев се изпъна и каза, че резултатите от референдума няма защо да се вземат предвид. Той не е задължителен за парламента и правителството. Гласувалите да си гледат работата.
Бившият правосъден министър и виден протестиращ Христо Иванов пък каза, че не може да се оставя на народа да взема важни решения. Те са приоритет само на елитите. Какво самочувствие!
Тук се поставя въпросът - къде са демократичните ценности на нашите видни демократи? Или любимите приказки на президента Плевнелиев за евроатлантическите ценности са само прах в очите на простолюдието?
Как реагираха в Англия и Европа? Сдържано и с достойнство. В един глас казаха - "ние уважаваме решението на английския народ". Толкова. За тях резултатите от референдума са закон. Те не могат да не бъдат взети предвид. За тях това е невъзможно. Гласувалите за излизането не бяха обиждани, квалифицирани като бедни, необразовани и грозни. Какво да се прави - свят широк.
Дейвид Камерън като достоен човек и политик си подаде оставката и каза, че няма да има втори референдум. Резултатите се признават.  Европа също призна резултата. Явно възпитанието, културата, демократичните традиции имат значение, след като и треньорът Рой Ходжсън си подаде оставката след загубата от Исландия.
 Как е в България? Невероятни скандали, шокиращи записи, осъждания в Европейския съд за нарушаване правата на хората, за акции, унижаващи достойнството на личността. И какво? Нищо. Нито оставки, нито протести, нито журналистически материали.
 Загуби във футбола от Япония и Дания с катастрофални резултати и отново нищо. Тишина. Ще кажете - какво общо имат тези неща? Общото е липсата на достойнство, на уважение към обществото, на истинско, а не мнимо изповядване на демократичните ценности. Ето това изповядват и демонстрират българските политици. За тях всичко е лъжа, демагогия и лицемерие.

    Защо се стигна до тези резултати

от референдума? Защото ЕС отстъпи от своите ценности, защото не решава главните въпроси за просперитета на държавите в ЕС, отстъпи от принципа за солидарност, започна орязване на социалните си програми. Защото от демокрация се премина към бюрокрация. Европейските чиновници се помислиха за богоизбрани, за истина от последна инстанция. Те постепенно през годините овладяха политическото пространство, което по принцип принадлежи на политиците. Решенията се вземат на тъмно, тайно. Липсата на прозрачност е принцип в работата на ЕС.
За пример ще посочим само Трансатлантическото споразумение. Непрекъснато слушаме арогантни, менторски изказвания от европейските чиновници. Дори една еврокомисарка си позволи да каже, че няма защо да се съобразява с мнението на хората, защото не е избирана от тях. Да не говорим за раздутия щат на еврочиновниците и за големите им заплати. А в същото време призовават за икономии. Какво лицемерие. А какво да кажем за невероятно клиширания и скучен бюрократичен език на еврочиновниците, който нищо не ни казва. Трябва ли да споменаваме за безсмислените, нелепи, смешни и излишни регулации, които бълват същите тези досадни еврочиновници. То не бяха електрически крушки, краставици, банани, щастливи кокошки, весели прасета, тоалетни казанчета и много други. Всъщност те не могат и да се изброят, защото са безбройни. Но въпросът е кой ще решава миграционната криза, финансовата стабилност, проблемите на безработицата други важни въпроси.

    Има голямо разделение

между елитите и обществото. Те като че ли живеят в паралелни светове. И затова някои са изненадани от резултатите от референдума. Хората се обезвериха и умориха. Те не виждат перспектива. Миграционната криза е капката, която преля.
Елитите загубиха доверието на голяма част от обществото в Европа. Ние знаем, ние можем, ние ще вземаме важните решения. Е, хората не искат елитите да решават вместо тях. Има бунт срещу елитите, срещу статуквото, срещу традиционните партии. Показват го изборите в Австрия, Испания и др. Възходът на националистическите партии и движения също е резултат от умората и неверието в елита. Липсата на изявени, решителни лидери, които да виждат в бъдещето, също е проблем. Двойните стандарти - Турция, Украйна, Сирия, също оказват влияние.
    Ето защо са такива резултатите от референдума. Няма нищо изненадващо в това. Другото е лицемерие, защото не искат да признаят безсилието, да видят тресавището, в което са потънали. Тресавище, което може да ги погълне, ако не се направят необходимите изводи и реформи. Не мисля, че на дневен ред е разпадането на Европейския съюз. Не трябва да се драматизира, защото това не е началото на разпада. Но може да се превърне, защото  Шотландия, Каталуния и други могат да последват Великобритания. Може да стане верижна реакция, ако не се направят необходимите верни изводи и не се вземат правилните решения.
    Тук се поставя въпросът - могат ли сегашните лидери да вземат правилните решения? Имат ли политическата воля да решат назрелите и назряващите проблеми?

Е, тук вече има съмнения

    Това, което се случва в последните дни в институциите на ЕС, наистина поражда съмнения в способността им да направят точните изводи и да вземат правилните решения. Бунтът срещу хегемонията и централизацията не е разбран. Състоя се среща между Меркел, Оланд и Ренци, за да се обсъдят бъдещите стъпки. Външните министри на Франция и Германия предлагат план за бъдеща Суперевропа. Ние решаваме - вие приемате. Получава се така, че останалите страни членки на ЕС са поставени пред свършен факт и служат само за декор и привидност за демокрация. Няма ли това предложение да предизвика несъгласие в останалите държави? Впрочем Вишеградската четворка вече изрази несъгласие с това предложение. Най-яростен противник е Полша, която иска по-малко Европа и повече права на националния парламент. В Австрия Норберт Хофер от крайнодясната Партия на свободата поиска референдум до една година за излизане от ЕС и препоръча да не се правят резки движения към политическа централизация. Европа на две скорости е неприемлива за много страни. Вече се предлага и председателят на Европейската комисия да бъде избиран пряко от гражданите на ЕС. В сегашния си вид ЕС наистина може да бъде обречен. Настанало е време за решителни промени. Камбаната от Великобритания бие за това. Има ли кой да я чуе?
    В последните години най-употребяваната думичка в политическия език е "популизъм". Референдумът даде допълнителен тласък в нейната употреба. Употребата й се превърна в нещо, което е срамно, заклеймяващо. Всички, които не са съгласни с неолибералния модел, се квалифицират като популисти.

Нима нямат право на съществуване

други идеи, други виждания за развитието на света? Кой има право да твърди, че това е единствено правилният път за развитие? Не е ли разнообразието на идеи по-добър вариант? Не се ли откриват по този начин нови хоризонти за развитие? Всяка идея се убива от догматичност, от това, че престава да се развива според промените, които настъпват. Нима само в Брюксел и Вашингтон се вземат правилните решения? Нямат ли право други страни и народи със свои традиции, бит и култура, със своя история, да изберат собствен път за развитие? Защо някой иска да наложи своите стандарти в целия свят? Защо всичко друго е популизъм? Да, има популизъм. Но не всяка друга идея е популизъм. Да бъдем по-внимателни в оценките и заклеймяването. Непрекъсната употреба на думата "популизъм" ще я изпразни от съдържание, ще започне да отскача от съзнанието на хората.
    Ще завърша с това, че камбаната бие. Има ли кой да я чуе?