Брудершафт няма да има

Днес - има, утре - няма, и така всеки ден, докато в края на миналата седмица Държавният департамент не изплю камъчето: среща Путин-Тръмп все пак ще има. Още не са известни обаче нито нейният формат, нито колко време ще продължи. И това кратко съобщение бе достатъчно да отприщи предсказанията за първия личен контакт на двамата президенти. Известно е, че той ще се състои в рамките на Г-20 в Хамбург. Прието е да се смята, че на подобни сбирки, където се сбират лидерите на отбрани държави, се вземат изключително важни решения, от които после патят всички.
Напоследък обаче тези форуми бяха изтърбушени от съдържание и новините са само за това какво се е яло и пило и какви "безпрецедентни" мерки за сигурност е имало. Тъй като това вече не прави новина, анализаторите не се хабят да разсъждават над дневния ред на Г-20. Всички дебнат за най-малки подробности, които може да изтекат от Кремъл и Белия дом, за предстоящото рандеву. Гадаят дали фрау Меркел ще успее да създаде благоприятни условия двамата мъже да стигнат до брудершафт, или ще се разотидат намусени. Ясно е, че Г-20 ще бъде само фон, а истинското събитие се чака от ръкостискането, което да хвърли светлина върху бъдещия тон на отношения между Москва и Вашингтон. А това ни най-малко не зависи от старанията на домакинята.
Очакванията в Европа са Тръмп най-после да разсее мъглата около избраната от него политика към Русия. Докато в първите дни от пребиваването му в Белия дом в повечето европейски столици елитите се страхуваха от евентуално прекалено сближаване с Москва, днес изпаднаха в други притеснения. Вероятността по-строгите антируски санкции да имат антиевропейски ефект и военното противопоставяне в Сирия да доведе до руско-американски сблъсък, промениха настроенията. Сега в Европа се молят, ако няма сближаване, да се стигне поне до някакво смекчаване на риториката.
Преди седмица организаторите на Мюнхенската конференция по сигурността призоваха двамата президенти да намерят "възможности за съвместна работа в сферите на общите жизнено важни интереси, главни сред които са намаляването на ядрените и военните рискове и предотвратяване на катастрофалните терористични акции". В отделно писмо на председателя на Мюнхенската конференция Волфганг Ишингер, на бившия шеф на Комисията по военните въпроси на Сената Сам Нан, на бившия руски външен министър Игор Иванов и на бившия британски военен министър Дезмънд Браун се казва, че Путин и Тръмп са "длъжни незабавно да започнат диалог по предотвратяване на кибератаките, да създадат механизъм за повишаване на доверието във военната сфера и да излязат със съвместна декларация, че никога няма да допуснат ядрена война".
Това очаква Европа, а и светът, от двамата лидери. Но как да се повиши нещо, което го няма. Администрацията на Обама направи всичко отношенията между двете страни да деградират и доверието да спадне под нулата. Адептите на конфронтацията с Москва в политическия и медийния елит на САЩ се постараха така да "обездвижат" президента си, че той да не е в състояние без риск за поста си да предприеме стъпки към сваляне на напрежението.
Наред с истерията около разследванията на "връзките на Тръмп с Кремъл" пред срещата в Хамбург се появиха доклади на ЦРУ и Пентагона с предупреждения за "опасната намеса на Русия". Бившият служител на ЦРУ и кандидат за президент Ивън Макмълин в страховита статия във "Вашингтон пост" нарече Републиканската партия "съюзник на Кремъл". Тя приличала "на европейските движения, поддържани от Путин". Това се доказвало и от "доброжелателното отношение на руснаците към Тръмп и негативното им към Клинтън". За опасността на "путинизма" му говорели и социологическите анкети в САЩ. Те сочат, че половината от избирателите на републиканците смятат Русия за приятелска страна, а някои дори за съюзник. Едва 12% я наричат вражеска. Тревожни били и растящите симпатии на републиканците лично към Путин: през 2015 г. положително мнение към него имали 12%, а сега цели 32%. За да се спре тази "пагубна тенденция", група конгресмени демократи предложиха "стратегия за борба" с "путинизма", публикувана в сп. "Тайм". Тя се свежда до едно: настъпление срещу Русия и никакви отстъпки!
Ще бъде ли успешна обаче такава "стратегия"? Досега историята не познава подобен случай. В момента Тръмп е обстрелван с разнопосочни съвети. Едни препоръчват да не бъде рязък, други - "да сложи Путин на мястото му". Добре би било да се вслуша в констатацията на един неотдавнашен анализ: Путин е търпелив и внимателен. Взема решение, когато вече не може да не бъде взето. Така се случи с Крим. САЩ вече виждаха своя база там, а полуостровът отплува. Едно е сигурно: непредвидимият Тръмп ще бъде такъв, какъвто е. Ако на срещата в Хамбург друго не се случи, поне ще се прояснят някои контури от политическата му физиономия. И това не е малко.