Брюксел в дилема пред корумпирана България

Неуспехите на България в борбата с корупцията от последните 11 години поставят Брюксел пред дилема - дали да продължи специалния мониторинг или да търси алтернативи на специалния надзор. Това коментира швейцарският в. "Нойе Цюрхер Цатунг", цитиран от Фокус.
"Магистратите работят по съветски модел. Главният прокурор ръководи всички прокурори в страната и може да обяви всяко тяхно решение за нищожно", обяснява пред вестника Велислав Величков,председател на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки". По думите му тази концентрация на власт има сериозни последици: обвинителните актове по делата за корупция срещу политици и бизнес фигури умишлено се съставят със "скоростта на охлюв", за да бъде забавено съдебното производство. През последните години заради корупция са осъдени само двама кметове и един депутат, казва още Величков.
Изданието цитира още данни на организацията "Прозрачност без граници", според които България е на последно място в ЕС по показателя за борба с корупцията.
Вестникът припомня призите на Жан-Клод Юнкер, при откриването на българското председателствох на Съвета на ЕС, за присъединяване на България към еврозоната и Шненген. "Учтивостта" на Юнкер отразява дилемата на ЕС, коментира изданието. Преди 11 години България и Румъния са приети в ЕС от геополитически съображения, въпреки че не отговарят на критериите за членство по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Ето защо ЕС постави България и Румъния под специален надзор. Служителите на ЕС се надяваха, че двете страни скоро ще бъдат освободени от специалния режим. 11 години по-късно разочарованието се усеща в разговоритех с вътрешни лица в Брюксел. Процесът на реформи в Румъния е като разходка с влакче в увеселителен парк: след постижения, като например засилване на органа за борба с корупцията, следват неуспехи като последните закони, които ограничават независимостта на съдебната власт. България се смята за по-нестабилна. Тя е успешна в борбата с мафиотските структури. В Брюксел обаче се говори за организационни дефицити в органите за борба с корупцията и за "култура на политическо влияние" в прокуратурата, пише още "Нойе Цюрхер Цайтунг".