Брюкселски стандарти

Брюкселското чиновничество знае само да размахва назидателно пръст и да заплашва страните членки, нерядко заради своите си кирливи ризи и бездействие. Ето, онзи ден председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предупреди, че източноевропейските страни може да се простят с милиарди еврофинансиране, ако не приемат квотното разпределение на бежанците. И пак призова за солидарност и равнопоставеност, нали това са едни от основните ценности на ЕС. Само че те често са само патетични слова. Докато Еврокомисията не прави нищо по въпроса за канадските и американските визи за българи и румънци, упорито работи, за да успеят турците да получат безвизов режим с ЕС. Така трябва, нали инак Ердоган ще ни пусне ордите бежанци. В същото време най-актуалната информация от страна на ЕК за визите за българи и румънци е, че Брюксел и Отава са се ангажирали със "значителни" стъпки, за да "подобрят положението". Макар срокът за отпадането на визите да изтече през април, до днес ЕК не е предприела конкретни действия, за да защити гражданите на съюза, каквито неизменно са българите и румънците, от дискриминационно отношение. Вместо да приложи механизма за реципрочност и да въведе отново визи за американци и канадци за ЕС, Брюксел прехвърли топката в ръцете на Съвета и Европарламента.
Дискриминационното отношение в ЕС към България и Румъния не е от вчера. Такова е откакто ни приеха - Шенген си остава мираж, не сме включени в плановете за общоевропейска гранична и брегова охрана, мониторингът продължава да си тегне... Тази европейска реалност отблъсква и става хранилка за крайни настроения. Реалност, в която брюкселските стандарти са се превърнали в синоним на двойни стандарти.