БСП отново настоя за отмяна на Закона за досиетата

Юлия КУЛИНСКА

БСП отново настоя за отмяна на Закона за досиетата. По време на дебатите по промените на второ четене на документа председателят на ПГ "БСП за България" Георги Свиленски предложи редакционна поправка в заглавието му, което да бъде променено на Законопроект за отмяна на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Документът регламентира дейността на Комисията по досиетата. Свиленски подчерта, че законът не е в съответствие с ежедневието на хората и вече няма нужда от него. Искането не бе подложено за гласуване от председателстващия заседанието Кристиан Вигенин с аргумента, че то противоречи на правилника. Вигенин призова депутатите от ПГ "БСП за България" да внесат друг законопроект, в който да предложат отмяна на Закона за досиетата. И аз ще се подпиша под него, уточни той.
Преди това Свиленски припомни старата идея на левицата комисията по досиетата да се преформатира в Институт за национална памет. Той призова да се съсредоточат върху съдебната реформа и да се заемат с проблемите на хората "сега и днес". "Колеги от "Демократична България", нито вие ще напомпате електората си с тези промени, нито ние ще го напомпаме с неговото отхвърляне. Тази дискусия е безпредметна", подчерта Свиленски. Той посъветва депутатите да си намерят друг крайъгълен камък. Тридесет години този крайъгълен камък много се заобли и тези зависимости едва ли интересуват вече българското общество, коментира той. По думите на Свиленски днес то се интересува от други зависимости - от икономически лобита, които казват на депутати, министри, съветници как да гласуват.
"Каква е ползата 33 години след промените отново да отваряме тази тема, когато по-голяма част от тези хора, които са били част от службите, не са между живите, а другите са пенсионери? Ще облекчим ли икономиката, ще помогнем ли на гражданите? Колко хора наистина са били разузнавачи и колко са работили за българската армия? Не обиждаме ли тях и техните поколения? Трябва да сме много по-внимателни, когато говорим за тази материя", възрази срещу промените депутатът от левицата Борислав Гуцанов.
Проф. Георги Михайлов призова да не се търсят отново скелети в гардероба и обществото да се разделя. Веднъж обявен агент, в момента, в който се появи отново в медиите, той моментално бива изрисуван, няма прошка, не виждам смисъл от тази промяна, поясни той. Проф. Михайлов изтъкна, че самият той е бил обявен за враг на народа преди 1989 г., но не е съгласен да започне ровенето в миналото отново точно в този момент.
След близо 3 часа дебати парламентът подкрепи промените и реши принадлежността на даден човек към ДС ще бъде обявявана отново, ако той се кандидатира за публична длъжност, независимо че вече има установена такава. Законопроектът беше приет със 111 гласа "за", 28 бяха против, а петима се въздържаха. Депутатите от БСП гласуваха против.