07 Юли 2020вторник18:32 ч.

На фокус

БСП в света на глобалните интереси

На нашите лидери са им нужни по-активни дози патриотизъм в диалога им с Вашингтон и Брюксел

/ брой: 287

автор:Чавдар Добрев

visibility 1616

 "Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер..."
Никола Вапцаров                  


През последните години в мен и в много наши съмишленици нараснаха въпросителните и безпокойствата във връзка с характера и ефективността на външната политика, която ръководството на БСП провежда. Външнополитическият курс, възприет от партийното ни ръководство в началото на ХХI в. за нов тип нейна прозападна ориентация - в ущърб на вековните ни връзки с Русия, на славянското ни потекло и православна вяра, е една от причините, поради които днес партията е в криза, довела я до границата на оцеляването й.
Разбира се, през първата четвърт на двайсет и първото столетие се случиха такива събития у нас, които не можеха да не повлияят съществено върху подхода на нашата партия към проблемите на геополитиката и международните отношения. С една подробност - тези събития се случиха и с участието на ръководни фактори в БСП.
Първо, България, която от края на ХІХ в. и през целия ХХ в. се развива като независима и суверенна държава (въпреки зависимостите от велики сили като Русия, Германия и др.), за първи път през двайсет и първото столетие загуби, с акт на парламента, част от своя суверенитет, ставайки член на международен политически и икономически съюз - Европейския съюз. За първи път след 10 ноември 1989 г. нашата страна, встъпила в Североатлантическия пакт (НАТО), се лиши от правото си да взема самостоятелни решения и във военната сфера. 
 
Новият тип обвързаности

повишиха рязко ролята на геополитиката в българската политика - доколко тя да е изцяло предопределена от ръководните органи на ЕС и НАТО и доколко да е в състояние да съхранява възможности за провеждането на сравнително по-самостоятелни политически, икономически и военни действия. Оттук извънредно важно за съществуването и влиянието на социалистическата партия се оказа способността й да решава проблемите на българския народ и държава в ситуацията на договорени ангажименти към ЕС и НАТО.
Второ, ако до края на ХХ в. лявата политика на БСП се мотивираше по-скоро от проблемите и противоречията в националната действителност, от  началото на ХХІ в. лявата ни политика далеч по-определено зависи от външните обстоятелства, от решенията на Европарламента и Еврокомисията, от волята на различните общоевропейски сдружения, в това число от ПЕС. Правилни решения на БСП в сферата на лявата политика могат да останат неизпълнени, щом не отговарят на вижданията и интересите на водещите лица и държави в ЕС. Евросъюзът разполага с достатъчно механизми, за да блокира всеки опит на БСП за реализиране на конкретни акции и инициативи от ляво естество.
Що се отнася до предисторията на този проблем, ще отбележа, че в края на ХХ в. в БСП се бяха вече оформили две позиции във връзка с външнополитическата ориентация на България. И двете държаха да членуваме в Европейския съюз. Но докато привържениците на първата позиция защитаваха провеждането на независима външна политика и постепенно сближаване със структурите на НАТО, привържениците на втората позиция настояваха за отказ от независимата политика и за форсирано влизане на страната ни в Североатлантическия пакт. Според тях БСП ще бъде изолирана в национален и световен мащаб с трагични последици за нея, ако продължи да отстоява казуса независима национална политика.
 Представителите на втората позиция, воглаве с председателя Георги Първанов, удържаха победа на партийния конгрес през 2001 г., осигурявайки национален консенсус за членството на България в НАТО. Еволюция в БСП преживя и  отношението към Русия, която в различни програмни документи на партията след 1990 г. се определяше като стратегически съюзник на отечеството ни, докато по-късно, от втората половина на 90-те години и след това, мястото на стратегическия партньор го зае САЩ, в съдружие с ЕС.  

В какво сбърка партията?

Тя сбърка в това, че промените в своята външна политика ги съобрази главно с временната международна конюнктура и по-малко с преобладаващите настроения в лява България, с облика на БСП като националноотговорна политическа формация. Лявонастроените българи в поголовното си мнозинство и понастоящем  ратуват за укрепване на отношенията с Руската федерация и с нейното държавно ръководство. За тях лозунгът "Винаги с ЕС и никога против Русия" е форма на съглашателство с победителите в Студената война. Нашите симпатизанти с кожата си усетиха още преди петнайсет години, че партийните ни ръководства занапред ще се ангажират преди всичко с реализацията на прозападна политика, като заявленията им как БСП храни топли чувства към Русия ще са изчерпани откъм съдържание.
Този рязък и внезапен обрат във външната политика на БСП наложи партийните ни ръководители да лавират в контактите си с гражданското общество, да казват едно, а да вършат друго, да прибягват към уклончиви, двойствени и противоречиви отговори, с видими белези на конюнктурност и аморфност в изразяваните позиции. На партийните ни лидери действително им беше трудно да обяснят публично защо БСП не възрази срещу договора за разполагане на американски военни бази, приет през 2006 г., когато нашата партия разполагаше с мнозинство в парламента; защо след решението на ВС на БСП България да не се въвлича в Иракската война нейната парламентарна група гласува обратното? По време на кабинета "Орешарски" ясно се видя, че дори и членове на Изпълнителното бюро на БСП - в качеството на министри - могат да работят

открито за интересите на САЩ

с тяхната агресивна политика за изолирането на Русия от ЕС и света.     
Днес партийното ни ръководство изпада също в трудно положение, когато му се налага да критикува безкомпромисно енергийната политика на ГЕРБ и на ястребите от Реформаторския блок. Политика, провеждана под прекия диктат на Вашингтон и посолството на САЩ в София.
Да, известно е, че големите енергийни проекти с руско участие ги провали и зачеркна кабинетът на ГЕРБ (2009-2013 г.) - АЕЦ "Белене" и нефтопровода "Бургас-Александропулос". Че герберите заложиха "подводните камъни" под газопровода "Южен поток" (при посещението си тази година в САЩ Б. Борисов обеща директно да спре "Южен поток"). Че ако причислим към тези провалени енергийни обекти със стратегическо значение и отхвърления от кабинета на Иван Костов газопровод "Син поток", ще можем по-точно и по-релефно да осъзнаем понесените от нашата страна огромни щети. Очевиден е и фактът, че мнимата енергийна зависимост от Русия благодарение на подлостта и глупостта на политиците от ГЕРБ и Реформаторския блок ще бъде заменена със зависимост от Турция, от която в бъдещите десетилетия ще купуваме по-скъпо не само газ, а и електричество. 
Известно е също, че България пропусна шанса си да стане енергиен център на Балканите, да заложи мощни основи на своята реиндустриализация с нови технологии, да намали безработицата, да  подготви високообразовани специалисти и допълни държавния ни бюжет с милиарди евро. Да се нареди, макар и след години, между цивилизованите високоразвити държави в света! Всъщност тези случаи са безспорно доказателство, че

България вече не е суверенна държава

Тази грамада от аргументи обаче не е в състояние да заличи грешките на БСП в енергетиката. Защото нашите лидери често мълчаха, когато българската десница вършеше безобразия в енергийния сектор. Защото нямаха последователно поведение след референдума за АЕЦ "Белене". Защото искаха да не обидят руснаците, но и да заслужат похвали от задокеанските и брюкселски господари. Защото, когато премиерът Орешарски под давление на тримата американски сенатори замрази "Южен поток", БСП беше длъжна да поиска оставката на кабинета.
Най-лошото е, че лидерите на БСП в този момент са принудени да влизат в обяснителен режим: отстоявали "Южен поток", но им се наложило да спрат "тръжната процедура"; защитавали проекта, но подписали еди-какво си писмо, отнасящо се до прекратяване на строежа на "Южен поток"; мислели другояче, но били принудени да се подчинят на Еврокомисията с нейния Трети енергиен пакет; техните намерения били кристално чисти, но ги спънала наложената от ЕС наказателна процедура на България, и т.н., и т.н.
Но човек се пита: а можеха ли лидерите на БСП да се държат достойно и далновидно, както държавните ръководители на Унгария, Австрия или Сърбия, дори и с риск да бъдат смъмрени или наказани от брюкселската бюрокрация? Можеха ли да придвижат напред поне някои от енергийните проекти, когато  участваха в държавното управление? Кой им пречеше да заявят, че при "Южен поток" не става въпрос за нарушено национално и европейско законодателство, а за тенденциозна санкция срещу Русия? Да констатират, че договорът за "Южен поток" между България и Русия е сключен преди приемането на Третия енергиен пакет, и понеже договорите не се прилагат с обратна сила, нормално е да влезе в действие националното, а не европейското законодателство. И то въпреки възможността хората на Бойко Борисов сега, с късна дата, да извършат политическа маневра, за да оправдаят антибългарското си поведение - например като обявят българо-руските договаряния за правно непрецизни (невалидни, обслужвайки антируската политика на лидерите на ЕС?!).
Какви наказания можеше да изтърпи ръководството на БСП, ако беше казало, че няма да се съобразим с наказателните процедури на ЕС, щом са преднамерени и щом обричат България на икономически и цивилизационен колапс? Никой не е вземал на кой знае какъв сериозен прицел БСП-лидерите. Те

сами пожелаха да стоят на два стола

от които най-лесно се пада.
Аз лично очаквах, че ръководителите на БСП, особено след разгаряне на събитията в Украйна, ще поставят на широко обсъждане няколко проблема, свързани с положението на България в ЕС. Те предпочетоха да замълчат, което допълнително срина общественото доверие в тях, но и в лявата ни партия.    
 Очаквах ръководителите на БСП да се обявят на общоевропейски форуми против опита на проамериканското лоби в ЕС Съюзът на европейските държави да бъде трансформиран във Федерация на страните членки. Което е равнозначно на отнемане свещени права на независимите държави, членки на ЕС. Докато съгласно договора за членство, отделните независими държави "даряват" само част от суверенитета си на Брюксел, при условие, че запазват другата част от своя суверенитет! Днес обаче сме свидетели как Брюксел стъпка по стъпка обсебва и така наречения "остатъчен суверенитет" на България. Възражения срещу погазването на основополагащите принципи на ЕС и досега не сме чули от упълномощените лица в БСП.
 Очаквах ръководителите на БСП да се обявят срещу превръщането на ЕС във васал на САЩ. Да застанат категорично срещу наложените санкции на Русия, както и да втвърдят становището си във връзка с Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции - крайно неизгодно и за България, и за Европа. И в този случай партийното ни ръководство предпочете да не реагира.
Оценявайки външната си политика, БСП е задължена да констатира още една основна истина: регламентираните икономически договорености с ЕС поставят България в неравностойно положение спрямо развитите западни държави! Докато съществуват сегашните несправедливи отношения между нашата страна и Запада, докато функционира сегашният режим за внос и износ на стоки, България няма как да развива своята промишленост и земеделие; няма как да си осигури надеждни чуждестранни пазари; няма как да стане модерна просперираща общност; няма как външният дълг да не расте ежегодно с милиарди евро!

Съвременният свят е взривоопасен

крайно динамичен, преход е от еднополярното му към дву- или многополярното му устройство. Правилен е стремежът на ръководството на БСП да търси промени във външната политика в унисон с промените в световното политическо пространство. Необходимо е обаче това ръководство в много по-голяма степен да обвързва външната политика на БСП с българския интерес, с ценностите, изповядвани от нейните членове и съмишленици. На нашите лидери са им нужни по-активни дози патриотизъм в диалога им с Вашингтон и Брюксел,  повече самочувствие, което ще им позволи да се намесват в реформирането на Евросъюза, както и в оспорването на онези решения и действия на висшите бюрократи от САЩ и ЕС, които са недомислени и користни. 
И нека нашите ръководители се откажат от досадната си игра на балансьори между Запада и Русия, които непрекъснато накланят везните към Запада. Още повече, че България не може да развива пълноценно своята икономика, политика и култура без Русия и нейните ресурси, че ние, българите и руснаците, имаме едно и също цивилизационно потекло, че БСП е призвана да бъде флагман на прогресиращи отношения между Р България и Руската федерация. И да помним над какво са се надсмивали българските възрожденци. 
 Те са се надсмивали над криворазбраната цивилизация и над нелепите нашенски поклонници!...
 

С шест на сто поскъпнаха храните

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 127

Емигрантските пари намаляха заради пандемията

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 127

Болсонару е със симптоми на Ковид

автор:Дума

visibility 178

Макрон направи промени в правителството

автор:Дума

visibility 231

Диверсия на Израел в ядрен обект на Иран

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 127

КОВИД-19 плъзна и в австрийски кланици

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 127

Дневна доза "Гешев"

автор:Ина Михайлова

visibility 2158

/ брой: 127

Датата

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 127

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 734

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ