Будителите са анонимно книжовно войнство

Днес е празник на едно анонимно рицарско книжовно войнство - един тих подвиг на хора, които подготвиха след това Ботев, Левски, Каравелов, Освобождението, нашите славни гръмовни битки и прочие. С тези думи започна декларацията на ПГКБ, прочетена вчера от проф. Андрей Пантев, който изрази надежда казаното да се споделя от всички народни предствители.
"Това са анонимно общи хора, ние ги свързваме с Паисий Хилендарски и неговата История, която току-що любезно ви беше подарена, но всъщност във всяко селище има по един будител. Той е носител на онази идея, че наред с кръста и меча трябва да се положи книга. Нашите будители интуитивно са почувствали, че онова малко стопанско съживяване, което става в българските земи в условията на една чужда и враждебна власт, не може да бъде оставено само като битово добруване. Те са смятали, че има потребност най-напред от просвета, а след това от национална еманципация - както и стана."
Всички народи са спали, всички народи имат будители, дори да не се назовават така, но ние си имахме собствени културни авторитети, собствени личностни абсолюти. Ние не имитирахме античните поети и римските сенатори, както правиха западноевропейското и американското общество. Ние се облягахме на нашата културна традиция. И така беше продължено делото на 24 май и на Светите Равноапостоли, посочи историкът.
Писари, свещеници, полуграмотни, гимназисти - те създадоха онова чувство за общност между българите, при което от Тимок до Егея и от Тулча до Пелопонес се говореше един общ език, обща култура, общи вестници, читалища и сбирки. Това би трябвало да бъде нашият завет, защото макар и непознаващи европейската политика, история и дори култура, те бяха по-европейци от нас, изтъкна професорът.