"Буквар за влюбени" или 337 избрани
Поетът Валери Станков представи в Стара Загора 28-ата си книга
/ брой: 74
"Това не е "събрано", а "избрано", но не от помежду публикуваните вече, а от най-новите ми, още топли стихове..." - така поетът Валери Станков се опитва с усмивка да представи 28-ата си книга, сборника "Буквар за влюбени" (издателство "Захарий Стоянов"). Като не пропусна да уточни, че с издателя Иван Гранитски и редакторката Маргарита Петкова са избирали от около 1500, докато накрая "останали" 337 заглавия.
Междувременно на бял свят се появил и "Слалом между мълнии", но "Букварът..." направо е легнал на сърцето на Станков. Може би защото тоя път се е състезавал сам със себе си, докато формално се "водел" охранител на хотелски комплекс "Бриз" край родната му Варна! Тук авторът може и да се засегне, защото смята, че никога не е бил "формално" какъвто и да е: учител, редактор, спасител, състезател, шофьор на такси, частен детектив, директор, издател и т.н. Дори когато им е виждал сметката (на келнерите), плащайки си сметката със стих ("Покана за вечеря"), или докато е пращал "Е-mail до поискване", за да усети, че още е жив...
Издателят Гранитски твърди, че "Букварът..." е с по уолтуитмановски "разгърната образна система", а сред стиховете "като отвъдни нашепвания звучат мотиви от Яворов, Гео Милев, Вапцаров..." Аз пък си подбрах няколко, чисто по валеристанковски звучащи и си ги "зачислих" в едно старо бележниче, където "кротуват" избрани стихове от времето на първите му сборници - "Огън на брега" (1980) и "Нощен хляб" (1983).
(Да си призная - малко ме е яд, че няма как да прочета написаното помежду 1972 и 1980 година, за коeто с късна дата Валери признава: "Ако някой тогава ми кажеше, че ще си вадя хляба с писане на книги - щях да го наритам. Защото не си и помислях, че може да напусна сините коридори в плувния басейн!")
Може би защото ми се иска бунтарят от онези времена да не помъдрява прекомерно и да не се превръща в мрънкащ и скучен даскал. За когото любовта е елемент от... анти СПИН кампанията, а най-сигурният начин за опазване е... недокосването.
Хареса ми, че "момчето на твоето лято не си е заминало"; че все така на Поета, пък и на Героя му се иска "да ти щипна от скулата падналата ти мигличка" и че жива е молитвата му "Боже, пази ми Жената на моите трети петли,/ дето прозорците мие и си говори с бръмбари".
Със сигурност друг ще си е подбрал нещо различно. И няма как да не е така. Защото Станков е онзи, дето дори и от отвъдното, с последната си клечка кибрит всяка нощ ще пали звездите. И ще нашепва: "Нека иде към нас снеговеят./ Ще те пея аз - вятър от степ./ Ако някога остарея,/ много ща да е нейде край теб."