Бумерангът на "изгубеното поколение"

Докато страните в Европа умуват как да се измъкнат от оковите на кризата и непрестанно слушаме за банки, финансиране, рестриктивни мерки за намаляване на разходите, се появи поредната тревожна статистика за последиците от младежката безработица в Европа. Онова "изгубено поколение", състоящо се от 14 милиона неработещи и неангажирани по какъвто и да било начин млади европейци, коства на държавите от ЕС разходи за социални помощи и изгубени ползи в размер на 153 млрд. евро годишно - 1,2 % от БВП на общността.
Рекорден е броят на младите хора на възраст между 15 и 29 години, които не работят, не учат и не получават професионална подготовка. Твърде дълго заради кризата някои правителства пестят от образование и тъкмо това се връща като бумеранг и опразва бюджетите на страните. Порочният кърг се затваря.
Но въпросът освен икономически е и социален. Втренчени изцяло във финансовите си проблеми, властите забравят за съществуването на този фактор. Младите хора са безкрайно разочаровани и демотивирани от липсата на политическа ангажираност спрямо тях. Преди ден един министър в Англия направо ги прати да се вадят сами от дупката: "Търсете си работа!" А в крайна сметка нали именно младите хора са бъдещето! Какво е това бъдеще, когато все повече от тях не виждат перспективата пред себе си и се лутат, крайно несигурни в своето битие, търсещи и ненамиращи работа, образование или обучение.
Преди време Международната организация на труда обяви, че младите хора по света днес имат тройно по-малък шанс да си намерят работа от възрастните. Накъде отиваме тогава? Затова трябва да се приветства предложената от ПЕС младежка гаранция, която ще дава възможност на всеки млад човек след завършване на образованието си да получи шанс за работа или за преквалификация. Мерките трябва да се взимат навреме, не когато те удари бумерангът.