Бунт в галерата

Разходка с лодка. Приятно развлечение. Зависи обаче от природните условия. Тази забава си позволиха евролидерите след събора си в края на миналата седмица в Малта. Не им провървя с климата. Лошото време над Атлантика неприятно разклати лодката. А политическите метеоролози не дават благоприятни прогнози.
Всъщност именно заради лошото време магистрите от евробратството се събраха на земята на Малтийския орден. Да умуват как да разсеят идващите откъм океана облаци. Уви, резултат няма. Снесоха поредната безплодна декларация за борба с имиграцията. Успехът на решенията, записани в нея, е също толкова съмнителен, колкото и всички досегашни - лагери, населени с мизерия, насилие и социален риск, принудително изселване и разхищение на парите на европейския данъкоплатец. Всичко това е забулено в мъглата на вечните лицемерни догми. Първо унищожават общества и държави, превръщат ги в ад, после разтварят обятия за бягащите оттам, накрая се чудят как да ги изгонят.
При това рицарите от ордена на еврократите се опитват да устискат маската на филантропи и праведници. Няма да се получи. Те вдигат бунт срещу стената на Тръмп по мексиканската граница, която впрочем не е негово откритие и се изгражда от 20 години, а същевременно стени опасват вече цяла Европа. Какво е шенгенската система? Също стена - между свои и по-свои. България и досега е отвъд тази стена. Сега щели "да търсят възможности за ранен достъп на България и Румъния до визовата информационна система, преди да се реши проблемът с пълноправното им членство в Шенген". За какво доверие, за каква обща битка срещу тероризма може да става дума, когато две страни на външните граници на ЕС нямат достъп до първостепенна за тази битка информация?
Главната причина, заради която се състоя малтийският събор, не намери място в т.нар. заключителен документ. Тя бе обозначена в нов жанр на европейската политическа практика - епистоларния. В писмо до 27-те лидери - без отцепилата се Англия, председателят на Евросъвета Доналд Туск изля всичките си тревоги. Той подреди политиката на новия американски президент сред най-големите опасности за общността.
Изявленията на Тръмп били "обезпокояващи" и правели "бъдещето на ЕС силно непредвидимо". "За първи път в нашата история толкова хора стават антиевропейци или в най-добрия случай евроскептици. Промяната във Вашингтон поставя ЕС в трудна ситуация", пише Туск. Евроначалникът се жалва от разклатените духовни сили на елита, отправя отчаяни заклинания за единство. В случай на разпад на ЕС европейските страни ги очаквала злата участ да попаднат под влиянието на един от трите колоса - САЩ, Русия или Китай.
Обидиха се евролидерите на Тръмп за откровеността, с която той нарече НАТО овехтяла организация. А като капак дойде и прогнозата на сочения за посланик на САЩ в ЕС професор Тед Мелок, че ЕС ще се разпадне, а еврото ще издържи максимум още 18 месеца. Какво им остава на събраните 27-ина в една лодка, без да се брои "кучето" Тръмп? Викат го да скочи обратно в старата лодка и да поеме и кормилото, и веслата, както е било в продължение на 70 години. А те само да се кефят от разходката.
Никой обаче не е казал, че Вашингтон смята да им дава кормилото. Ще им остави греблата на тромавата галера. Еврократите и прочее местен елит обаче не са свикнали да гребат. Те искат само да се возят и като богати клиенти да поръчват посоката. Но ето, че настъпва моментът, когато гребците вече не гребат в синхрон. Мнозина предпочитат националния си интерес пред "общия". Защото под "общ интерес" в Брюксел разбират интереса на елита. Който не приема догмата, е анатемосван и отлъчван от "църквата на еврократизма".
Заплахите със санкции вече нямат някогашния ефект. Ден преди малтийската среща обявеният за "еретик от правата европейска вяра" Виктор Орбан, без да му мигне окото, покани Путин. С "враг номер едно" се договори и за АЕЦ, и за газови доставки, и за куп още двустранни проекти. Въпреки санкциите Унгария направи всичко, за да запази ниши за своя износ на руския пазар, намери чалъм за създаване на смесени предприятия с руски партньори. Защото това отговаря на нейните национални интереси.
В Будапеща Путин за пореден път намекна, че въпреки провала на "Южен поток", при гаранции от София и Брюксел от магистралата "Турски поток" може да се пусне отбивка към българския бряг. Но кой да реагира? Пак правим избори и не ни е до газови мечти. Енергийният експерт Атанас Тасев нарече това "жокер", който България получава. Жокерът обаче помага само на онзи, който знае и правилата, и хитрините на играта. Те се състоят в способността да защитиш националния си интерес.
Това означава да гребеш в посоката, която той ти подсказва, и да улавяш вятъра на промяната. Така може да се спаси и продънената галера на ЕС. Защото, ако от нея има смисъл, той е в националния интерес на всеки отделен гребец. А не в изгодата на днешния евроелит. Който всъщност продъни лодката.