17 Август 2022сряда16:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

Акцент

Бунтарският суверенитет на Унгария

Католическата държава спаси руския патриарх от геополитическата анатема на Запада

/ брой: 107

автор:Юри Михалков

visibility 74

Юри МИХАЛКОВ



Суверенитет или шантаж? Отстояване на универсални ценности или политически бабаитлък? Такива въпроси си задават някои по повод поведението на Унгария за шестия пакет санкции срещу Русия и изобщо за сблъсъците й с евроинституциите.
В рамките на ембаргото върху износа на руски нефт по море ЕС отстъпи пред Будапеща и изключи от санкциите доставките на руския петрол по тръбопровода  "Дружба". Това изключение ще важи до 2024 г., за да има време Унгария да си осигури петрол от други източници. Будапеща се бореше със зъби и нокти за това изключение, защото без този нефт икономиката й щеше да колабира. Благодарение на нея ще бъдат спасени и икономиките на иначе силно русофобските в момента Чехия и Словакия.  Мисля си, че ако не беше Унгария, ЕС нямаше да направи изключение и за страната ни. България някак се шмугна зад гърба на Будапеща, за да измъкне 36-месечната отсрочка за доставка на руски петрол по море за "Лукойл".  
Унгарският премиер Виктор Орбан се мотивира изключително с икономически, прагматични доводи. Казано иначе, с националния интерес. Страната му отстоя своя суверенитет, а който я обвинява в шантаж, ще заприличат на дявола, който тълкува евангелието.
В последния момент Унгария като гръм от ясно небе постави ново условие: да отпадне от списъка на персоналните санкции руският патриарх Кирил. Не само за ЕС, но и за целия надрусан от русофобия Запад това прозвуча кощунствено. Само че вижте мотивацията на Будапеща, изразена от външния министър Петер Сийярто във Фейсбук: "За нас това е въпрос на принцип, защото...ние настояваме на свободата на вероизповеданието. Страшно става, като си помислим до какви процеси би могло да доведе включването в списъка на лидера на една от най-важните християнски църкви в Европа".  
Пред такава неопровержима логика ЕС не можеше да не клекне и руският патриарх бе изваден от черния списък. Така католическа Унгария спаси висш православен духовник от геополитическото анатемосване на Запада. Тя всъщност свърши работата ни трите православни страни в ЕС - нашенската държавица, Гърция и Румъния. Но те предпочетоха удобно да кротуват и да не дразнят Брюксел и Вашингтон, вместо да защитят универсален принцип.
 
Алтернативен евроцентър на ценности

Виктор Орбан пое повторно властта със съкрушителна изборна победа през 2010 година (преди това бе премиер през 1998-2002 г.) Оттогава партията му ФИДЕС печели три пъти парламентарните избори с убедително, дори с две трети мнозинство, което й позволяваше безпроблемно да променя конституцията. Той обаче не слушкаше слепешката ЕС, не трепереше от челни удари с Брюксел и дори от институционални войни с него. Мигрантското цунами от 2015-2016 г. бе най-тежката битка на Унгария с ЕС, в която си пролича цивилизационният разлом между двете страни. В хода на мигрантската криза Орбан създаде втори център на евроценности и политики, които са алтернативни на брюкселските. Създаде го с отказа от мигрантските квоти, с призиви за съхранение на християнските корени на Европа, с предупрежденията му за опасността ислямизацията на ЕС, с оценките му за различията между християнската и ислямската цивилизации, и отстояването на суверенитета на страните в Европа, които за разлика от Германия или Франция, не желаят да бъдат мигрантски държави и да робуват на мултикултурализма.

Има обаче и друго.

Обвиняват Орбан в диктатура, но самия той се разбунтува срещу диктатурата на "западната арогантност". "Западът не е доволен само да е успешен, те искат всички останали да признаят, че тяхното решение е единственото правилно и да го приемат. Затова искат да ни кажат как да живеем", каза той през октомври 2021 година. Това всъщност е бунт не само срещу "ценностната диктатура" на Запада и ЕС, а и за повече равноправие и демокрация. И Западът не му го прости, известно е,  че Еврокомисията съди Унгария (и други страни членки) за отказа им да приемат бежанци.
Схватката на Орбан срещу етническия му сънародник Джордж Сорос е също ехо от мигрантското нашествие, но тя също е схватка за национален суверенитет и универсални ценности. Привидно през 1989 г. никой не допускаше, че двамата ще станат кръвни врагове. На 16 юни 1989 г. никому неизвестният тогава 29-годишен активист Виктор Орбан държи пламенна реч на церемонията по препогребването на Имра Надь и други политици,  екзекутирани през 1958 г. след потушаването на антисъветското въстание през 1956 г. В тази реч Орбан поиска слободни избори и изтеглянето на съветските войски от страната му. Както се казва, той с един ритник си отвори вратата на историята. Сорос явно бе решил, че в този момък има хляб и му урежда едногодишна стипендия от фонда си в колежа Пембрък в Оксфорд. По-късно сигурно е отчел грешката си, защото Орбан опознава отвътре империята му и става

нейн непримирим противник.

По-късно специализантът Орбан ще каже, че Сорос е част от "глобалния елит", който "си играе с парите. Те нямат родна страна, но смятат, че целият свят е техен".
Като премиер той с основание подозира Сорос и неговите структури в Унгария (НПО-та и Централно-европейския университет), че работят за заливането на Унгария с мюсюлмански и африкански мигранти. Неутрализира ги с пакета от закони "Спри Сорос", в който, например, се предвижда чуждестранното финансиране на НПО-та да бъде регистрирано пред държавата. Отново поставя суверенитета над всичко друго. Впрочем Еврокомисията съди Унгария и заради това. А това води и до ограничаване на евросредствата за страната.
 
Лявата политика на
консервативния премиер
 
Сблъсъците Будапеща-Брюксел не свършват дотук. През 2021 г. консервативният иначе Орбан се опъна на Брюксел да натовари домакинствата с по-високи цени на тока и горивата заради уж борбата срещу климатичните промени. Според него натоварването трябва да поемат големите световни компании. Той дори изтъкна, че "дългогодишната борба" за намаляване на цените на комуналните услуги е една от първите битки на правителството му срещу Брюксел. А след като спечели сегашните избори изпълни заканата си, обявена малко след спечелване на изборите: "Банките, застрахователните компании, големите търговски вериги, енергийните концерни, телекомите и самолетните компании ще трябва да внасят от допълнителните си печалби средства в два фондаУ -  единия за унгарските семейства заради поскъпналите разходи за енергия, а другия за отбраната.
Наскоро Орбан разпореди колите с чуждестранни номера да плащат за бензина и дизела с 40-60% повече от 480-те форинта (1,30 долара), колкото плащат унгарците. Той смята, че така пресича "бензиновия туризъм" на гражданите от граничните райони на съседните Австрия и от Словакия, които си пазаруват по евтини горива от Унгария. Честно казано, макар такава мярка да изглежда национално симпатична, тя звучи "стиснато" и дребнаво от европейска гледна точка. Неслучайно премиерът бе подложен на доста критики.
 
Международна автономност
 
На международната сцена Унгария води по-самостоятелна политика от много други държави. Ръководството й смята, че Европа се нуждае от стратегическа автономия в отбраната, ядрена енергетика и аграрния сектор. Подобно мнение споделя и френският президент Емануел Макрон. Навремето Орбан разкритикува спирането на "Южен поток". Редовно критикува санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия. С Владимир Путин редовно си разменяха визити, а през 2015 г. Унгария подписа договор с "Росатом" за строеж на нови два ядрени реактора в АЕЦ "Пакш". През януари 2019 г. пък отхвърли искането на САЩ за по-твърда позиция към Русия и Китай.
Унгарското правителство не се страхува от конфликти със Запада, защото е сигурно в тила си - то се радва на широка подкрепа заради силната социална политика, озаптяването на чуждите банки и компании, както и с традиционно ниската безработица от 3,8% (при 14% през 2010 г.) Десният Орбан се оказа и ляв премиер.
Разбира се, че управлението му не е идеално. Но трите последователни изборни победи с 2/3 парламентарно мнозинство казват всичко. И ако изкара сегашния, четвърти поред мандат, той ще се изравни с Ангела Меркел по премиерско дълголетие.

Инфлацията удари четвъртвековен рекорд

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 159

Ремонтът на тунелите по "Хемус" се бави

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 159

Газът може да поскъпне с 6% през септември

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

Увеличават се парите в обращение

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

40-годишен връх на инфлацията във Великобритания

автор:Дума

visibility 176

Путин: Западът губи хегемонията си

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 159

Диверсия в Крим срещу военен склад

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 159

Потисната радост

автор:Юри Михалков

visibility 208

/ брой: 159

Повече хора с по-високи помощи за отопление

автор:Аида Паникян

visibility 268

/ брой: 159

Къде са уловките на мобилните оператори

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 159

Как писмо не стигна до получател заради 5 стотинки

автор:Петра Ташева

visibility 172

/ брой: 159

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ