Бургаските бунтовници срещу властта на регентите

"Гледайте да запазите крайбрежието, Анхиало, Бургас, Месемврия, понеже бунтовниците могат да избягат в руските параходи, които тази вечер пристигат в Бургас. Церемонии и великодушие не трябва!
Стамболов."


Тази телеграма на първия регент на България Стефан Стамболов била изпратена в края на октомври 1886 г. до окръжния управител на Бургас Иван Цанков, голям приятел на регента.
Бургаските бунтовници, за които ще разкажем, първи се вдигнали срещу властта на регентите. Те били убедени, че политиката на регентството е антинационална политика. Непосредствено след тях на бунт се вдигнали русофилите в Сливен, малко по-късно - в Русе и Силистра.
Съзаклятниците русофили от "града на политическите сплетни", по определението на Константин Иречек, били все мъже, активни участници в националноосвободителните борби. От историята знаем, че през май 1886 г. в Южна България били насрочени избори за народни представители, които трябвало да се присъединят към избраните в Княжество България. Княз Александър Батемберг предприел обиколка из големите градове, за да покаже, че в страната цари спокойствие.

Пристанище Бургас преди 120 години

В Бургас очаквали княза с чувства и на радост, и на омраза. Недоволството у русофилите било толкова голямо, че още през април започнали подготвка за свалянето на княза от престола. В дома на адвоката Ангел Горанов се събрали капитан Николай Набоков, Георги Малаков, Иван Шишманов, черонгорският поп Драгич и др. Решено било да нападнат Батенберг в местността Канджик дере до Айтос и да го пленят. С вързани ръце да го откарат до пристанището и там да го препратят с някой руски параход в Русия; ако не успеят да го заловят, да го убият!
Обаче шпиони на Иван Цанков разкрили и осуетили заговора...  
В редактирания от Ангел Горанов "Бургаски вестник" от 10.V.1886 г. журналистите са документирали: "Нечувани досега зверства се извършиха снощи в Бургас. По заповед на смахнатия премиер една рота солдати нападна нощно време домовете на руския капитан Набоков, на депутатина Бракалова, на председателя на Окръжната постоянна комисия Сава Хаджидечева, на касиера на земледелческата каса Малакова и на А. Горанова под предлог, че горните лица конспирирали против свещената и неприкосновена особа на възлюбений ни Господар и Генерал-губернатор, Негово Височество Александър Хесенский Батенберг. Тия лица били извлечени нощно време и хвърлени в тъмница. Никакво съпротивление не е имало от страна на арестуваните български поданици, които покорно на закона, неприкословно се подчинили на вандалската заповед на лудия Каравелов."
На 9 август група военни арестуват Ал. Батенберг и го извеждат извън границите на България. Акцията за връщането на княза се проваля. На 26 август Батенберг подписва своята абдикация, като назначава регентство в състав: Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров. Бургаските съзаклятници не се примирили с абдикацията му и надигнали глави срещу Регентството на австрофилското правителство.
На 21 октомври в къщата на братята Иван и Никола Кишелски се събират адвокатите Ангел Горанов, Димитър Бракалов и Йови Воденичаров, Тодор Коларов и Андрей Топракчиев - съдии в Бургаския окръжен съд, както и отстранения от войската поручик Залевски. Пред тях Николай Набоков прочел шифрована телеграма от генерал Каулбарс, с която им съобщавал, че се подготвя въстание в цяла България против Регентството. Групата приела план за действие в града и окръга. Решено било, ако някои офицери от местния гарнизон и ръководители в администрацията не се подчинят на заповедите на заговорниците, да бъдат немедлено арестувани. 
През нощта на 22 срещу 23 октомври поручик Кишелски бил дежурен по дружина и арестувал непокорните офицери. Гарнизонът минал в негови ръце. Само капитан Симеон Караиванов, известен от един фелдфебел, избягал, прерязал телеграфните жици и се отправил към Айтос. Още на сутринта било сформирано временно правителство в Бургас с окръжен управител Ангел Горанов и секретар - Костадин Попов. Горанов седнал на стола на Иван Цанков, сложил револвер на масата и написал нота до вицеконсулите в града, с която ги известил, че с общите сили на войската и гражданството е свалено бургаското управление на регентството.
Новоназначеният военен комендант поручик Кишелски на свой ред обявил военно положение в Бургас и Анхиало. А Николай Набоков заминал за Анхиало да благослови новата власт на русофилите, да свика запасняците и с тях да поемат заедно към Пловдив. Само дето никой не очаквал след преврата, че ще последва контрапреврат.
Капитан Караиванов се завърнал от Айтос с 60 войници, завладял гарнизона в Бургас и започнал да арестува един след друг заговорниците. Поручиците Кишелски и Константин Димитров и секретарят Костадин Попов се укрили в руското консулство; поручик Залевски, черногорците поп Драгич и Контич с още няколко бургазлии се скрили в квартирата на Набоков. Руснакът бил арестуван в Анхиало, Ангел Горанов избягал с лодка в Турция, а Бракалов се озовал на турска територия във Василико (днес Царево). В Айтос били арестувани Йови Воденичаров, Т. Коларов и А. Топракчиев.
"Правителството изпрати в Бургас българина, който можеше да покаже най-голяма жестокост: майор Паница - четем в том II на "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев. - То му даде чрезвичайни пълномощия, каквито впрочем и без това Паница щеше сам да си присвои. Той имаше страшна репутация; когато пристигна, целият окръг затрепера. Около Бургас бяха се явили чети, въоръжени с берданки. Паница пусна потери и им даде най-свирепи инструкции."
"Той не се церемони", телеграфираше капитан Караиванов на Николаева.
На 26 октомври пристигна от Варна един от клиперите, "Забяг", който идеше с намерение да извади моряци под предлог да защити руското консулство. Паница разреши само на офицерите да слязат в града, и то с условие, че няма да се срещнат с други освен с консула и с неговия секретар.

На 27 октомври в Бургаския полеви съд, образуван от Паница, започнал процесът срещу бунтовниците. Фелдфебел Пенчо Гюров, старши унтерофицер Лука Стефанович и редник Миленко Иванов били обвинени, че с оръжие в ръка са въстанали против правителството и ги признава за виновни в това, "че са взели участие в бунта, произведен през нощта на 22-и срещу 23-и и че са помагали на главните бунтовници" и ги осъжда  по на 15 години "строг тъмничен затвор с вериги".
 На 31 октомври в съда бил докаран капитан Николай Набоков. Той бил обвинен в "съзаклятничество против особата на Негово Височество българския княз  Александър Батенберг и участие във въстание с оръжие против законно установената власт". Но щом съдията го изправил за разпит, в залата се явил руският консул и казал високо на Набоков: "Щабскапитан Набоков, я Вам запрещаю отвечать суду; я его не признаю; я возьму Вас и отправлю в Росии; вы туда должны ехать".
Военният съд произнесъл най-тежката присъда за Набоков - "смърт чрез разстрел", но тя не била изпъленна. Капитан Николай Набоков бил предаден на русите. Озовал се в Цариград и с помощта на Драган Цанков били сформирани две чети, той застанал начело на едната, а на другата  българският офицер Боянов. 
Двете чети дебаркирали в района на село Кюприя (Приморско), откъдето се насочили към Бургас. Открити от селяни и предадени на властите, те били разпръснати от войска. Капитан Набоков бродил известно време из дебрите на Странджа планина и загива в сражение край село Ново Паничарево.
На 6 ноември Военният полеви съд разглежда дело срещу членове на установения в Бургас след бунта Временен административен съвет, по което осъжда на една година затвор Иванчо хаджи Петров, а Йови А. Воденичаров и Андрея Топракчиев оправдава като невиновни.
Последното дело от процесите по русофилския бунт е гледано на 12 декември 1886 г. То било срещу трима жители на Бургас, обвинени, че доброволно са приели оръжие от бунтовниците. Тъй като нямало доказателства, съдът ги оправдал.