Бягай, че пада...

Ако някой оспорва тази "марка", запазена от нас - българите, че в работата често си почиваме, но в почивката направо се затриваме, да се обади. И да докаже, че не е така. Но аз знам, че повечето хора ще бъдат съгласни.
Срещу жилището ми от няколко месеца се поправя оградата на стара детска градина. Работят няколко мургави работници. Шум - колкото искаш! Кога почват, кога свършват, не се знае! Тротоарите пред оградата също бяха  за ремонт, макар че имаше и здрави плочки. Но не се извадиха предварително, за да се използват сетне, ами всичките още повече се потрошиха. Нали е държавно? Може да се харчи без ограничение! Не знам кога ще приключи ремонтът на тази ограда, но съм сигурна, че скоро ще се наложи пак "ремонт на ремонта"! Нали така ставаше и като ремонтираха Витошка и "Дондуков" в София! Нали така се строят и магистралите ни?
Гледах телевизионен репортаж за наскоро строено училище във Варна, чийто покрив тече, падат плочите в тоалетните, има и още други повреди, та сградата станала опасна и е затворена. Обществените поръчки у нас се дават на случайни хора. Свършиха ли се у нас добрите майстори? Всичките ли свестни работници се изнесоха зад граница? Днес е голям проблем да се намери  добър майстор, който да работи професионално и качествено както за държавата, така и за нас, гражданите. Или ще се справи на две - на три, или ще излъже, но най-често "ще си остави ръцете", както казва народът ни. Ама така е, щом няма сила да спре пишман майсторите и контролът е оставен на самотек. То и кметицата Фандъкова вдигна ръце и с това оправда собствената си немарливост и безстопанственост, но това е друг проблем. А уж за големите поръчки се обявявали конкурси, имало подбор за професионалисти! Вярвате ли? Щото аз не вярвам! Като гледам всичко около нас колко е мърляво, колко е неугледно...В старинните ни градове, като Пловдив, Русе, Търново, Троян, Трявна, Копривщица  има къщи, мостове, които са изпипани от златните ръце на българските строители, зидари, дърводелци и други занаятчии, които само с едно ръкостискане са гарантирали качеството и сроковете. Държали на името си, на честта и достойнството си.  Не е случайно, че Тале Палисламов - бащата на големия наш писател Димитър Талев, казвал,че в Прилеп се знаела и помнела поговорката "Еснаф да бидеш, човек да бидеш!". "Яка ни гърбинка"- това е днес истинското ни положение. Лъжа, измама, грабеж и пилеене на държавни пари, на средствата на гражданите, които от ден на ден обедняват. Работи се като в приказката: "Дай тухла, дай вар, бягай, че пада!" И докъде ще стигнем с тия начини на работа?