Чакаме справедливост

Програмата на спецсъда за вторник бе изключително интересна. Цял куп бизнесмени и "любимци" на настоящата власт трябваше да се явят по различни заседания на дела срещу себе си. Човек ще каже, че денят трябва да е бил изключително ползотворен за съдебната власт и правораздаването у нас.

Цял ден ни занимаваха с поредица болни и липсващи заподозрени. Делата още са във фаза начална. Някои от които за пореден път. Отново има протакане на дела, за които управляващите спретваха шумни, мащабни и медийно отразявани акции. Всички обвиняеми обаче бяха новина номер едно само за ден-два. Е, някои като Арабаджиев - и около задържането си. Все пак щеше да е странно, ако абсолютно всички "мишени" на прокуратурата все още продължават да са в Сърбия, ОАЕ или на Сейшелите. 

Голяма част от заподозрените като Арабаджиеви и Миньо Стайков протакат делата заради влошено здравословно състояние. Някои злорадстват, че бизнесмени и богаташи масово се разболяват, като се смени вятърът и им издухат политическия чадър. И премиерът ни е страдал в тежки за политическото му битие моменти, нека не бъдем мнителни! Пък и как да не се разболее човек, свикнал на екстри и попаднал с месеци в българския арест, за който слушаме всякакви легенди?

Обикновено за драмите по делата, за оправдателните присъди и бавното правораздаване обвиняват съда. Съдиите обаче твърде често нямат друг избор. Виждали сме как обвинения падат, защото някой законодател е решил да сменя правилата. Прокурорите пък са тези, които трябва да обосноват тезата си - как обвиняемият да получи тежка присъда, ако някой преди това не го е "заковал" законово. Всичко това пък е невъзможно, ако разследващите не са събрали достатъчно читави и безспорни доказателства.

Уви, някои МВР и прокурорски шефове са се концентрирали само в медийното зрелище. Докато това е така, заподозрени ще се пекат на слънце в чужбина, ще си харчат милионите, както им се харесва, а всички ние ще се чудим кога най-сетне ще има справедливост и правосъдие.