17 Август 2022сряда16:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

На фокус

Чакат се високи добиви от много добра зърнена реколта

Себестойността за производство на пшеницата обаче тази година е по-висока

/ брой: 103

автор:Мая Йовановска

visibility 262

"Няма риск от зърнена криза, прогнозите са за много добра реколта с високи добиви." Това заяви преди дни министърът на земеделието д-р Иван Иванов. Че тази година се очаква много добра реколта, става ясно и от данните на зърнопроизводителите и хлебопроизводителите.
За българските зърнопроизводители миналата година беше много добра, тази година също се очакват високи равнища на добив на пшеница, стана ясно от думите на доц. Божидар Иванов, ръководител на Център за икономически анализи на селското стопанство (CAPA). "Миналата година реколтата беше над 7 млн. тона, тази година очакваме не точно същите равнища, но също много добра реколта. Ще произведем достатъчно зърно, можем да сме спокойни за снабдяване на населението с пшеница и хляб, ще можем и да можем да изнасяме", прогнозира проф. Иванов пред "Блумбърг тв България". По неговите думи цените ни са се доближили до европейските и световните.
Анализаторите очакват около 450 евро на тон и нашите цени ще корелират с тези на европейските и световните пазари, каза експертът. По данни на хлебопроизводителите миналата година цената на тон пшеница е била около 350 лв., а този месец е надхвърлила 700 лв.
Прогнозите са за рекордна световна реколта при пшеницата - около 780-790 млн. тона, което е върхов добив не само за последните няколко години, а и исторически. Загубените добиви от Украйна и Русия ще бъдат компенсирани с по-голямо производство в почти всички страни производителки. Въпросът е каква ще бъде цената на този износ.
Тази година произвеждаме продукт с висока себестойност, чиято цена все още не знаем, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Маржът на печалба на земеделските производители ще е изключително свит заради по-скъпите торове, препарати за растителна защита, труд и останалите производствени разходи, смята зърнопроизводителят Борислав Петков. По негови изчисления, следейки тенденцията, цената на пшеницата по жътва трябва да стартира на 650-680 лв. за тон. Ако бъде по-ниска, много негови колеги няма да могат да оцелеят.
"Цената на маслодайния слънчоглед миналата година по жътва беше 1200 лв./т, той беше засят и третиран с торове на цена между 350 и 400 лв./т. Тази година цената на амониевата селитра е 1600-1700 лв./тон. В резултат на това всички зърнени и маслодайни култури поскъпват, а маржът на печалба се свива", обясни Петков, цитиран от "Блумбърг тв България". По отношение на войната земеделският производител сподели, че много от партньорите му от Украйна вече са дошли и преместили бизнеса си в България. По тяхна информация не повече от 30% от земите в областите Николаев, Житомир и Одеса ще бъдат засети. За останалите 70% още не е ясно - може да се заложи на сорго, ако изобщо бъдат засети.
С наближаването на жътвата цените на хлебното зърно растат, което е нормално на фона на световните тенденции за състоянието на тазгодишната реколта. Само за една седмица от 11 до 18 май цената на тон пшеница у нас се е повишила с 50 лв. на тон и от 661 лв. е стигнала до 721 лв., показва статистиката на Министерството на земеделието за търговията към 18 май т.г. Спрямо същия период на 2021 г., когато тон хлебно зърно се търгуваше за 394 лв. на тон, тази година поскъпването е почти двойно.
При фуражната пшеница тенденцията е същата, като миналата година по това време тон зърно се е продавало за 381 лв., а към 18 май т.г. - за 707 лв. Преди седмица на 11 май борсовите цени са били 650 лв. за тон. Увеличение, но около 55%, има и при царевицата. На 18 май т.г. офертите са били 628 лв. тон, при 399 лв. в средата на май 2021 г. Маслодайният слънчоглед също отчита поскъпване спрямо петия месец на миналата година. Тогава тон семе се е търгувал за 1014 лв., докато към 18 май цената му е 1570 лв. Седмица преди това обаче, на 11 май, тон слънчоглед се е предлагал за 1651 лв.



Едва 10% от площите са с български сортове



Земеделските площи в България се засяват с едва 10% български сортове семена слънчоглед, пшеница и царевица, които са с по-добри качества от вносните. Тези данни огласи пред БНР доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел "Селекция на слънчоглед" в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Той каза, че в съседни страни от земеделците се изисква задължителен процент от засяването да е с "родни семена". Такива са изискванията в Гърция, Турция, Италия, Испания. Експертът обясни, че в България почти 90% се сеят вносни хибридни сортове слънчоглед и пшеница.
"По качество нашите сортове пшеница не отстъпват на чуждестранните, които са с по-високи добиви, но показателите им са по-лоши от българските. Неслучайно специално за нашия институт едни от най-големите ни клиенти са турски компании, които искат качествена пшеница", посочи експертът. По думите му тенденцията българските производители да предпочитат вносните сортове семена е от десетина години. "Не бива да се отказваме от родното, все пак нашата селекция е създадена тук и е приспособена за нашите условия", отбеляза селекционерът.


Нулевият ДДС за хляба ще задържи цената

Емилия Костадинова



Нулевата ставка на ДДС за хляба ще задържи цената въпреки поскъпването на хлебната пшеница, прогнозира министърът на земеделието Иван Иванов. Припомняме, че страната ни е производител и износител на пшеница и реално хлябът е 100% български хранителен продукт.
По данни на зърнопроизводителите цената на хляба през последните 5-6 месеца се е покачила с около 50%, но разходите при електроенергията са се вдигнали с 500%, на газа - над 500%, цената на петрола е над 100% завишена. Затова от бранша приветстват нулевата ставка на косвения данък и дори смятат, че така цената на хляба може да намалее за крайния потребител.
"ДДС на българските плодове и зеленчуци трябва да бъде намален. Това ще бъде становището на Министерството на земеделието при актуализацията на бюджета", обяви министърът. Иванов коментира, че се очаква поевтиняване на плодовете и зеленчуците, тъй като на пазара предстои засилено предлагане на продукция с български произход. Той отчете, че в момента на цените се отразяват увеличените стойности на енергийните ресурси, торове и препарати, с които се обработват културите. В разгара на сезона, по думите му, се очаква българският потребител да има възможността да купува качествени български плодове и зеленчуци на нормални цени.
"Българската държава полага необходимите усилия да компенсира загубите, които земеделските производители търпят от поскъпването на енергийните ресурси", каза министър Иванов.


Страницата подготви Мая ЙОВАНОВСКА

Инфлацията удари четвъртвековен рекорд

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 159

Ремонтът на тунелите по "Хемус" се бави

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 159

Газът може да поскъпне с 6% през септември

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

Увеличават се парите в обращение

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 159

40-годишен връх на инфлацията във Великобритания

автор:Дума

visibility 176

Путин: Западът губи хегемонията си

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 159

Диверсия в Крим срещу военен склад

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 159

Потисната радост

автор:Юри Михалков

visibility 208

/ брой: 159

Повече хора с по-високи помощи за отопление

автор:Аида Паникян

visibility 268

/ брой: 159

Къде са уловките на мобилните оператори

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 159

Как писмо не стигна до получател заради 5 стотинки

автор:Петра Ташева

visibility 172

/ брой: 159

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ