Чалгата - от Вазов до Геронтиев

Тези дни българската чалга получи мощна подкрепа от най-неочаквано място - от самото Министерство на културата. В интервю за популярен национален всекидневник лично изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" към Министерството на културата Борислав Геронтиев открито рекламира и легитимира чалгата с аргумента, че дори и патриархът на българската литература Иван Вазов обичал да слуша чалга - "лекомислените любовни каканижения", които не му излизали от главата.
С това интервю мисля, че вече ударихме дъното в културно отношение. Това вече е пълната и окончателна победа на чалгата над националната ни култура. Щом толкова отговорен чиновник в държавната институция, призвана да съхранява и развива националните ни културни традиции и достояния, се е заел със задачата да адвокатства на чалгата, значи нещата са отишли твърде далеч. Може би, вече са и непоправими.
Казват, че всяка идиотска проява може да си намери мъдро философско обяснение. В стремежа си да бъдем забелязани ние търсим всякакви екстравагантности и ревизии. Вечното оплакване срещу чалгата носи и белези на безпомощност. Как така хилядолетната цивилизация не може да намали нейното всеобхватно разпространение. Заради тази безпомощност търсят всякакви извинителни обяснения. Ето и самият патриарх Иван Вазов бил ранен привърженик на чалгата!
Нима тресенето на гюбеци осъществява приемственост на нашето културно-историческо битие? Всякакви опити тази тенденция да се идентифицира с преклонение към народните традиции е скверна. Особено, ако идва от "културтрегер" и важен чиновник в Министерството на културата. Жалко, че Геронтиев, който дълги години отговаряше за фолклора в БНТ, не знае, че нашето фолклорно богатство няма нищо общо с чалгата. Тъкмо обратното, то е нейното отрицание - битово и историческо! Едно е да възпееш любовта между момък Камен и Цена хубавица в поемата "Грамада", друго е да тресеш пъпа си в пошъл шкембеджийски транс. Едно е "Дафинке, сладка маслинке" на Петко Славейков. Друго е: "Само да те гепна, дънките щи цепна", "Селската баня, голям кеф" и "Вземай всичко от живота, гледай само своя кеф". "Лекомислените любовни каканижения", които Вазов е чувал из софийските локали, са безкрайно далеч от агресивната музикална и текстова простащина на чалгата, заляла в последните 20 години България, която буквално полира мозъците на млади и стари.
Няма какво да се чудим, че и физически, и спортно нацията ни отпада с всяка година. Древните са казали: здрав дух - в здраво тяло. Когато българският дух е поразен от тумора на повсеместната музикална, културна и политическа чалга, закономерно се разпада и българското тяло. 
"Когато всяко изкуство си заеме нишата, чалгата ще отиде там, където й е мястото", филосфства Геронтиев. Само че това никога няма стане, докато похотливи новобогаташи пъхат по 5-10 хил. лв. на вечер в силиконовите гърди на чалгаджийките, а младите оперни певици, завършили консерваторията, пеят за по 500 лв. на месец. Изпълнителният директор на Националния фонд "Култура" и цялото Министерство на културата трябва да работи това да се промени. А не да търси оправдания за чалга-културата и то там, където е най-неуместно - при литературната икона Иван Вазов. Г-н директоре, не пипайте и не въвличайте Вазов в най-банални пошлости! Колко ли се е зарадвал на това интервю на Геронтиев неговият приятел Митко Пайнера! Както и министърът му, който, казват, също се кефи на чалгаджийските изпълнения.
За тази комично-печална ситуация вина носи и  т. нар. българска интелигенция. "Т.нар. българска интелигенция вече няма значение. Тя не е в състояние да формулира норми и вкусове. Масата се идентифицира и радва не чрез нея, а срещу нея", твърди Александър Кьосев.
В "Преградите на България" Вазов пише:
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
Какво ще да му завещайш?"
Геронтиев, какво ще завещае на потомството "Радка пиратка"?