Черна дупка

В неделя с традиционно шествие бе отбелязана годишнината от спасяването на българските евреи. В понеделник битовите скандали по същата тема затъмниха общественото пространство. От "Шалом" изреваха, че ДПС на Доган толерира антисемитизма, а шефът на организацията Александър Оскар (който навремето нямаше нищо против преименуването на ул. "Виолета Якова") изпадна в терзания заради прояви на антисемитизъм от страна на симпатизанти на АПС. Ама това са дребни проблемчета.
Спасяването на българските евреи е нещо, с което съвременната българска държава обича да се гордее. Същевременно в тази тема зее черна дупка. От какво е било необходимо да бъдат спасявани евреите? Нали в царството не е имало фашизъм и, ако не са били проклетите комуняги и шумкари, то е щяло да води кротък живот на богата европейска страна? Откъде идва заплахата за евреите? Откъде?
Точно тази премълчавана истина прави отбелязването на датата многозначително. Защото в България има Закон за защита на държавата и антисемитски закони. В България на власт е фашистко правителство и всеки опит със заиграването с тази истина ни води до позорно мълчание. Евреите ни щяха да осъмнат в лагерите на смъртта, ако не беше колективното усилие не само на шепа депутати, но и на целия народ да се противопостави. Срещу фашизма на власт у нас. И срещу нацистките ужаси, идващи отвън. Ето заради това отбелязването е пълно с гузно мълчание. Защото, когато се мълчи пред истинския фашизъм, той може да бъде повторен.