Черно ли е Черно море?

Черно ли е Черно море? И доколко тъмни са процесите зад дълбоките му води? Този въпрос отново е на дневен ред с поредната аномалия по крайбрежието ни. Този път не заради традиционната емисия новини за натровени деца в детски лагер; туристи, прихванали обрив или вирус заради фекалните води, които се изливат в морето поради липса на канализации; замърсяване на плажовете или приети в спешното летовници заради фалшив алкохол. Проблемът е сериозен и освен, че застрашава популацията на един от ценните защитени морски обитатели - делфините, повдига въпроси за сигурността на морската екосистема. 
За изхвърлени на брега мъртви делфини сигнализираха туристи. Само за три дни на плажа между Поморие и Ахелой доброволци на "Зелени Балкани" са регистрирали 35 случая на изхвърлени на брега мъртви делфинчета. "От началото на годината досега по крайбрежието ни са открити труповете на 108 делфина. 77 от случаите са по Южното Черноморие", обобщи тъжната статистика екоминистър Ивелина Василева. Този път казусът не мина като поредно замитане. Премиерът Бойко Борисов свика ресорните министри и представители на екозащитни организации, за да се опитат да намерят решение на проблема. Това добре - да се акцентира сериозно върху случващото се е важно за решаването му. Проблемът е, че пак не бяха поставени нужните въпроси. Промъкналото се обяснение, че военните учения в Черно море са причината за загиването на делфините,    бързо бе напъхано под килима. 
Възможността за умишлено посегателство от яхти и кораби, чиито собственици си играят на ловци, бе отхвърлена. По данни на РИОСВ във Варна и Бургас няма констатирани случаи, за които да съществуват съмнения за умишлено посегателство и упражнено насилие. Измислена бе тезата, че  делфините се оплитат в рибарските мрежи и така се задушават. Рибарите отговориха с аргументи, че нямат общо с гибелта на животните. Но министър Десислава Танева обясни, че предстои да бъдат направени промени в Закона за рибарството и аквакултурите. С новите текстове ще се въведе ограничение за всички видове риболов, които нарушават биологичното разнообразие. Неправителствени организации пък предлагат монтирането на специални сензори на рибарските мрежи, които да отблъскват делфините и така техният живот да бъде спасяван. И толкоз, проблемът е решен. Дали?
Останаха едни висящи въпроси...

1. Някой направи ли изследвания на делфините за възможна интоксикация и съответно да се потърсят причините за това. Това са големи бозайници, не е лесно току така да се задушат. Някой провери ли сигналите за военна причина за трагедията?
2. Къде са еколозите, които за броенето на дългобедри червенобузести патици взимат по 10 млн. лв. Защо не инициират мерки за установяване на причините за смъртта на делфините? Рибарските мрежи останаха хипотеза. Ако делфините са се оплели до такава степен да не могат да дишат, как после се разплитат и морето ги изхвърля? 
3. Следят ли отговорните органи как и къде се слагат мрежи и се развиват рибарници? Проектите по оперативната програма "Рибарство и аквакултура" спазват ли всички екоизисквания и имат ли изобщо такива? По програмата за периода 2014-2020 г. ЕК ни отпусна сериозна сума - общо около 113 млн. евро. Средствата са разпределен в 6 приоритета, но как проектите се контролират?
4. Проблемът с мъртвите делфини не е епизодичен, нито инцидент - това е пореден случай. Направени ли са нужните анализи и взети ли са съответните мерки това да не се повтаря?
5. В районите, където са намерени делфини, има ли изградени пречиствателни станции и канализации или частни хотели продължават да заустват фекалните си води в морето? При все, че делфините плуват доста по-навътре и вероятността това да ги поразява е незначителна, като и при хората това би следвало да има негативни ефекти.
6. Възможно ли е проучването за газ и нефт да нанася поражения на морските бозайници? Според изнесени данни водният сондаж ще достигне до 2000 метра, а след това ще продължи още 4000 метра в скалното дъно. Специалистите тогава заявиха, че са подготвени за екстремни условия до 700 бара налягане и до 150 градуса температура по Целзий. Към момента в Черно море има 10 дълбоководни сондажа, като само два от тях са открили залежи от газ в Румъния.
И докато се търсят отговори за ставащото на плажната ивица, следва да си дадем сметка, че причините може са доста сериозни. Защото, ако нанасят такива щети на едри животни, какво ли се случва с по-дребната и незабележима морска популация. Това може да наруши хранителната верига и да удари и рибарството, и морската екосистема, от което загубите биха били сериозни. Ако причините са в рибарски мрежи, лесно би могло да се наложи контрол така, че случаят да не се повтаря повече.
Излишно е да се напомня, че България е страна, изключително богата на природни ресурси. При ефективно и разумно използване страната ни може да стане богата, не да нашишкавяват само отделни частници. Ние имаме уникалната комбинация от четири климатични сезона, красиви планински масиви и море. Морето е синята ни перла и за туризъм, и за бизнес, и за отдих и може да генерира милиони. Но не чрез експлоатация на ресурсите ден за ден, тоест чрез нанасяне на необратими щети, защото това не е перспективно. А разумно да се ползват така, че те по естествен път сами да се възобновяват и това да е един нестихващ генератор на икономическо оживление и приходи за бюджета.