Червена лампа

Демокрацията е спасена! Австрийците не допуснаха крайнодесен за президент, с облекчение тържествуваха политици и медии след обявяването на резултатите от вота. Но изключително крехката преднина от 0,3%, както и фактът, че австрийците показаха червен картон на традиционните партии, не са повод за радост. Дори отвъд границите на Австрия те би следвало да са онази огромна червена лампа, която да мига безспир в главите на европейските лидери и да сигнализира, че нещо се случва. Нещо, което би имало и твърде страшни последствия.
Традиционните партии днес са тотално дискредитирани заради неспособността да се справят с кризите, връхлитащи една след друга Европа. Европейските граждани не чувстват в тях отзвука на своите тегоби, не виждат реализирани на практика обещанията за по-добър живот. Затова и залитат по крайни и националистически движения - те предлагат решения, твърде лесни, но и труднопостижими. Какво правят обаче традиционните леви и десни, чиито граници в стремежа към власт и облаги все повече се размиват, за да спрат възхода на тези настроения и да върнат доверието в себе си? Нищо - с действията си, а често и с липсата на такива, спомагат за тяхната популярност. Защото набързо са забравили кой им е гласувал доверие. Като френския президент Франсоа Оланд, който не е изпълнил 60% от предизборните си обещания. Или като германския канцлер Ангела Меркел, която с пагубната си за европейците политика постоянно губи подкрепа. Защо вицеканцлерът социалдемократ Зигмар Габриел приема безропотно това? Популистката "Алтернатива за Германия" не набира сила току-така. Защо социалистите в Испания бяха по-склонни да сформират правителство със "Суидаданос", отколкото с по-близката им (така поне би трябвало да бъде!) "Подемос"? На тези въпроси утвърдените партии трябва да си дадат отговори, а не да си скубят косите от ужаса "популизъм и краен национализъм". Защото чудовището го раждат именно те.