11 Юли 2025петък09:31 ч.

Точката над И-то

Чичоденчевски илюзии

/ брой: 138

автор:Иво Атанасов

visibility 5532

Не може да се каже, че президентът Първанов прекалява с участията си в медиите. Напротив, дори повече от половин година не беше ходил в студио. На премиера обаче и това му се видя много. Щом разбра, че държавният глава е поканен в една от телевизиите, веднага - нали медиите не са под натиск - реши да влезе в ефира на друга. И то - в същия ден и по същото време. Което сякаш е продиктувано от ревност, че някой му е нахълтал във вилаета.
Да се беше сетил да обикаля сутрешните блокове по време на предишното управление, каза премиерът за президента. С което поде на нов глас толкова често налаганата, та чак превърнала се в мит, критика, че преди Първанов си е мълчал, а едва при сегашното правителство му е хрумнало да говори.
Разбира се, това просто не е вярно. Президентът е налагал неведнъж вето на закони, приемани и от двете предишни мнозинства. Правил го е дори в предизборен период, когато всички са особено чувствителни към упреците.
Когато обаче работата на едно правителство е, общо взето, успешна, президентът не бива да му прави забележки за щяло и нещяло. Сега за Тройната коалиция се говори какво ли не, но неоспорим факт е, че тя постигна едни от най-високите ръстове на брутния вътрешен продукт в Европа - по около 6 процента годишно, че привлече толкова преки чуждестранни инвестиции, колкото всички предишни правителства от прехода, взети заедно, че почти удвои фискалния резерв от 4,5 на 8 милиарда. Безработицата бе свалена под 6 на сто, пенсиите бяха увеличавани по два пъти на година, макар и "само" с по 10 процента, по-добре бе защитено и майчинството, и хората с увреждания, дори за ремонт на общежитията в Студентския град бяха вложени милиони, и то за пръв път от близо две десетилетия. Може ли в такъв случай президентът да критикува самоцелно, колкото да каже нещо? Който и да е той, не бива да го прави.
Предишните двама министър-председатели - и Сакскобургготски, и Станишев, приемаха президентските укори в рамките на европейския политически етикет. Не правеха драми, не казваха на държавния глава да си гледа собствената работа и да не се бърка в тяхната. Търсеха разумното в мотивите, с които бяха връщани законите, в изразените и по други поводи критики, в повечето случаи си взимаха бележка. Запазваха си и правото да не се съобразяват, например с критиките на Първанов по начина на разпределение на властта в миналия управленски мандат, както и по ролята на съветниците при взимането на решения. Това обаче не ги вадеше от равновесие, хеле пък до такава степен, та чак импийчмънт да му искат. Сигурно затова, особено на фона на днешните шумни и дори болезнени реакции, се е формирало неточното впечатление, че уж допреди година Първанов си е мълчал.
И още нещо - един президент не може да се произнася по подозрения, той  борави с факти. Сега например има критики защо държавният глава си е мълчал, когато предишното правителство е сключвало договори, които не са финансово обезпечени. На каква сума обаче възлизат те? След като сегашният кабинет дълги месеци уверяваше, че са за два милиарда, днес изведнъж се оказа, че са за три пъти по-малко. Това жонглиране с цифрите принуди дори еврокомисаря Оли Рен да изпрати у нас проверка, която може да установи и още по-малка сума. Нищо чудно договорите да са в обичайните рамки, които всяко правителство неизбежно оставя на следващото. Трябва ли тогава президентът да гадае, че и да отгатва, пък и да критикува за нещо, което навярно е само пропаганден балон?
Или пък друг упрек в мълчание - защо си е затварял очите, когато лани предишното правителство е харчело ударно с предизборни цели. Оказа се, че и този укор е несправедлив. От наскоро изнесените данни става ясно, че от януари до май сегашното правителство е изразходвало близо 400 милиона повече, отколкото предишното за същия период на миналата година. При това - без да предстоят избори. И без с тези харчове да е решен нито един важен проблем. Е, ако президентът тогава беше говорил, сега трябва да крещи ли?
Поне десет пъти е по-лесно да си премиер, отколкото кмет, каза Борисов в първите си дни като министър-председател. А днес си признава, чe натоварването дотолкова го е променило, та сам не може да се познае в огледалото. Сега навярно си мисли, че най-лесен е президентският пост. Не е ясно дали ще се домогне до него, но ако това се случи, със сигурност ще се срути и тази илюзия. Защото отстрани винаги изглежда по-лесно. Знаем го още от чичо Денчо.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ