Чиновническият жаргон на КЗД прикрива липсата на мисъл

Цитат:
"Оскар Уайлд имал различна сексуалност от общоприетата, но той не е влязъл в историята на литературата с различната си сексуалност, а с творчеството си"

- Нека аудиторията научи, г-н Кицевски, кой и как определя политиката на "Просвета".
- На първо място от нормативните документи, защото това е издателство най-вече за учебници и учебни помагала. Те се приемат от Народното събрание, когато става дума за закона, и от МОМН, което приема наредби, правилници и пр. Ние можем и формираме политика, но в рамките на действащото законодателство.
- Какви са процедурата и технологията при включването или отпадането на учебен материал от съвременните български учебници?
- Строго определени и включването или отпадането на учебен материал може да става само с изричен документ - решение на Министерството на образованието. Процедурата за правенето на учебник в момента може би ще се промени с новия закон за образованието, но в момента е следната - при нужда, по преценка на МОМН, от нов учебник се обявява конкурс със строго зададени параметри. Учебникът се прави по съществуващи програми и изисквания - рамките са строги и в тях авторите могат да проявяват творчество, а учебникът става по-добър или не толкова в зависимост от колектива, който го е подготвял. Комисия преценява дали кандидатстващите в конкурса учебници съответстват на изискванията на министерството. След одобрението от комисията, досегашната система предвиждаше да бъдат раздадени на учителите по съответния предмет и преподавателите ги класираха, а първите три учебника се издаваха. Според проекта за новия закон процедурата се демократизира и всички одобрени учебници ще бъдат допускани до печат, без да бъдат подлагани на оценка от учителите. Смятам, че това не е добра идея, защото учителите ще работят с тези учебници и когато 1000-2000 души участват в одобряването на нещо, много по-малка е вероятността да има корупция и практики, за които се чуват обвинения.
- Може ли да се каже, че учебниците в България са част от системата за национална сигурност?
- Доколкото образованието и възпитанието на децата са основополагащи за живота и бъдещето на нацията ни, да. Но те са малък елемент от цялостната образователна система.
- Съгласен ли сте с твърдението, че Вазов е архаичен и скучен или смятате, че от преподавателя зависи младите да харесват и разбират Вазов днес?
- Въпрос на вкус и мнение е творчеството на Иван Вазов - всеки има право. Лично за мене той не е архаичен и скучен, той е изключително плодовит писател и не всичките му произведения са на едно и също равнище, но има прекрасни творби. Препрочитайки "Под игото", открих, че това е не просто основополагащ, или най-великия роман в българската литература, а силен приключенски роман в духа на класиците на западноевропейската литература, каквито са Дюма, Юго. Интересното е, че Вазов е на тяхното равнище.
- Нека обясним отново, как се стигна до включването в учебниците по история на последните няколко правителства от съвременната българска история, в т.ч. на последния кабинет?
- Според изискванията, в учебниците трябва да бъде представена и най-новата българска история до възможно най-близката дата. И защото учебниците са включвали материал до около 2000 г., всички правителства дотогава са били включени. Решава се, че трябва да се осъвременят и това е нещо естествено, и към 2012 г. се включват кабинетите, управлявали през този период. Тук е не само правителството на Бойко Борисов, но на Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски. Много повече е материалът за управлението на последните двама премиери, защото те са завършили мандатите си, отколкото за Борисов. Това е фактология, която не е обемиста, но има два вида учебници - общообразователни и за профилирана подготовка. Ако в единия учебник има петнайсетина реда за днешното правителство, в специализирания са 20-30 реда.
- Защо правителството и МОМН не реагираха така остро при други ситуации, сходни с докладите на Комисията за защита от дискриминация, както при писмото на вашето издателство? С какво толкова ги засегна въпросът: "И Ботев ли трябва да отпадне?"
- По-скоро заеха твърда позиция и смятам, че всеки министър на образованието би заявил, че Ботев не може да отпадне от учебниците и не може да бъде редактиран. Смятам, че Ботев не може да бъде редактиран в този смисъл, в който има някакви намеци за препоръки от Комисията по дискриминация. Както не може да бъде редактиран и Чинтулов, макар че по времето на социализма го редактираха и се пееше не "противо турци да стоим насреща", а "противо врази да стоим насреща", или както се редактираше Вазов по онова време - в спектакъла "Хъшове" не се казваше "той продаде свойта рода за влашка мамалига", а "зарад топла мамалига". В този смисъл не би трябвало и не биха могли да бъдат редактирани Ботев, Вазов или който и да било от нашите класици. По-скоро трябва да се намери начин неразбираемите думи да "се преведат" по някакъв начин за съвременните деца.
- Или под линия да се обяснят?
- Някои неща са за обяснение под линия, други е трудно да се обяснят по простата причина, че, примерно, предметите са изчезнали от бита.
- А кой си позволява да редактира днес българската история, като не забравяме, че историята винаги се пише от победителите?
- Не като издател на учебници, а лично съм притеснен, че два периода от нашата история не са добре осветлени - от 1945 г. насам. Вярно е, че Искра Баева и Жени Калинова направиха такава история, но за мене това е само първи опит. Другият период, който липсва в българската история - между падането под османско владичество, или под турско робство, на когото както му харесва, и Възраждането. След падането на Търновград има някакъв тъмен период, едно-две въстания и продължаваме чак с Паисиевата история, а има 200-300 години, през които българите трябва да знаят какво се е случвало - къде са били те в Османската империя. Ако това се напише, каквато е нашата амбиция, тя също ще бъде много спорна.
- Дали съставителите на учебни програми и авторите на учебници, осветлявайки периода, за който говорите, могат да попаднат под ударите на чл. 8 от Закона за защита от дискриминация, който гласи: "Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон"?
- Почти всеки може да попадне под ударите на който и да било закон. "Дайте ми шест реда, написани от най-честния човек, и аз ще намеря в тях за какво да го обеся!", казва кардинал Ришельо. Т.е. в един текст винаги може да се търси под вола теле. Като четох доклада на комисията, по-скоро изследването, виждам, че има търсене под вола на теле. И дори тази фраза в момента може да бъде осъдена за дискриминационен елемент, защото тя е подигравателна към вола и телето, които, ако са от един пол, нищо чудно да са в тази конфигурация.
- Въвеждането на тези антидискриминационни критерии, които комисията описа в препоръките си към МОМН, чие задължение са? Защото, така написано, може да се вмени към авторите на програми, учебници, към издателя?
- Антидискриманицонни норми се спазват в българското общество почти винаги - то е възпитавано в дух на хуманизъм и като се отворят учебниците на всяко от сериозните учебникарски издателства, ще се види, че няма големи нарушения на каквито и да било норми, независимо че учебниците са правени преди Закона за защита от дискриминация от 2006 г. Ще се разбере, че тази комисия констатира не фрапиращи нарушения, а пропуснати възможности. Тя казва: "Тука е пропусната възможността да се говори за различието по еди-какво си" или се правят изводи на база преброявания - колко момиченца и колко момченца има в един учебник, или колко жени и колко мъже. Или, че жената се описвала повече като домакиня в учебниците, а защо не като нещо друго. В един от моите учебници жената се описваше като трактористка... Нашата работа, пък и на образованието е да отразява нормата, общото, преобладаващото в добрия смисъл, а не да създава различия. Има тенденция в доклада да се подчертавало различното, мисля, че точно това противопоставя. Това означава, че ако има "различни" деца в един клас, те ще започнат да се противопоставят на "нормалните". Използвам тази дума в смисъл на общоприети, а другото трябва да го виждаме като приемливо за нас.
- Ако се абстрахираме от директорството ви в Издателство "Просвета", бихте ли разтълкували безумната фраза "осигуряване на превантивна дейност и предотвратяване на дискриминационните практики"?
- Това е чиновнически жаргон, който прикрива липсата на каквато и да било мисъл. Това означава следващите учебници да бъдат още по-съобразени с това изискване, но не трябва да отиваме и в другата крайност. Не мисля, че когато говорим за сексуалните различия, както ни препоръчва докладът, на по-малките деца трябва да подчертаваме, че Оскар Уайлд имал различна сексуалност от общоприетата. Това не трябва да се подчертава, защото Оскар Уайлд не е влязъл в историята на литературата с различната си сексуалност, а с творчеството си. Или за Смирненски да подчертаем, че не могъл да прояви напълно своята сексуалност, защото умрял прекалено млад, или за Дебелянов да подчертаваме, че този нежен лирик е бил силно хетеросексуален. Това са неща нямащи нищо общо с литературата.
- Кой, според вас, има интерес постоянно да има напрежение в образователната система и това да се случва все през лятото? Вече 23 години все се намира някаква комисия, някаква международна програма, НПО, експерт, дошъл отнякъде, даващи някакви указания...
- Проблемът за възпитанието на децата в дух на толерантност е важен, важно е да възпитаваме у децата екипността и сътрудничеството, защото само така ще постигат целите си - с противопоставяне това не става. Но когато започнат изхвърлянията, самоцелно търсене на нещо, за да се подчертае, че това не е така, а учебниците не са на "необходимото антидискриминационно ниво", това влияе вредно на цялата система.  Гледайки въпросния доклад на КЗД в крайните му препоръки, виждам, че искат да се институционализира в МОМН борбата срещу дискриминацията, като експерти по тази тема се включат във всички комисии. Това значи увеличаване на бюрократичния апарат, защото за тази работа трябва целево да се създадат щатни бройки. Нищо чудно в един момент да изпаднем в антидискриминационна цензура. И да започнем за спираме от печат даден учебник, защото в него няма равен брой мъже и жени, не са представени всички етноси в страната и, да речем, няма бройката на хомо- хетеро- и бисексуалните. Като нищо може да се стигне дотам, защото бюрокрацията е склонна да се саморазмножава и да доведе до парадокси, ако оставим нещата без последствия.
- Дали в правителството, НС и в КЗД са чували, че "всичко започва с просвета", каквото е и мотото на издателството ви?
- Като гледах изследването, някои хора са забравили какво са учили. Защото за цитата, за който беше намекът, че не е толкова подходящо стихотворението "На прощаване" - "да гледам турчин как бесней над бащино ми огнище", и това възмути всички, пише, че разгледан извън историческия контекст, би могъл да предизвика "отрицателни настроения" към съвременна Турция. Те би трябвало прекрасно да знаят, че точно това стихотворение се учи само в исторически план, а децата учат и история. Онзи, който прави горните внушения, или е забравил какво е учил, или не го е учил, когато е трябвало. Смятам, че такива изследвания са полезни, когато са обективни и нямат предварително зададен извод, който трябва да докажем, и изследват фактите добросъвестно, но искрено ме възмути, че сочат като пример за дискриминация разказа на Йордан Йовков "Серафим". Там се използва изразът "изпаднал германец" и не бивало да се използва, защото щяло да насади стереотип. Йовков е най-големият хуманист сред българските писатели, разказът "Серафим" е от най-лиричните, които внушават на хората любов към всички други. И да се хванеш с това, означава, че не си подготвен да участваш в подобно изследване, камо ли да направиш извод. С това изследване тази комисия не си е свършила работата, защото е тръгнала в грешна посока. Те не препоръчват да се изхвърлят от учебния материал Ботев, Вазов или когото и да било, но и осакатяването означава "изхвърляне". Въпросът за необходимостта на подобни комисии, за свършената или несвършена от тях работа е много важен, защото това са наши, на данъкоплатците пари. В това специално изследване виждам емблемата на "Отворено общество", сигурно е финансирано и от тях. И подозирам, че участниците в изследването, виждайки емблемата и парите на "Отворено общество", са предполагали какви изводи биха ги зарадвали. Смятам обаче, че "Отворено общество" е искало реалистично изследване.