Няколко думи
Чипът ли?
/ брой: 7
За по-малко от 11 месеца коронавирусът ни отне скъпи приятели в разцвета на силите им. Уби поне 100 български медицински работници, няколко десетки учители. Накара милиони хора по света да живеят в страх за здравето си, страх от безработица. Хвърли стотици хиляди в лапите на бедността и мизерията. Постави медицината, здравните системи и икономиките пред изпитание, подобно на война.
Все пак науката даде светлина в тунела - спасителните ваксини. Макар и в камион за кренвирши, те са вече и в България.
Друг въпрос е как властта ще се справи с жизненоважното ваксиниране, как ще го организира.
Втори въпрос е дали страната има достатъчно медици, които да изпълнят плана, все едно колко е нескопосан или добър.
Трети въпрос е ще стигнат ли ваксините.
А четвърти въпрос е... чипът.
Да, чипът, който очевидно мнозина не искат да сменят. Помните бай Ганьо, който казал: "И сам да съм, пак ще се блъскам на опашката".
Преди дни разказаха случка: 5-6 души чинно си чакат реда пред магазин за хранителни стоки на по метър и половина разстояние. Идва жена и влиза в магазина. Двама-трима в хор казват: "Госпожо, и ние чакаме", а тя: "Ами чакайте си". Опашката онемява, а "дамата" пазарува на спокойствие.
Пак чипът е причина хора, които не са на опашката според ваксинационния план, да се прередят. По-точно - да се уредят. Без всякакво право. Да прецакат другия.
Може би те нямат нищо против възторжено да ръкопляскат в 21 часа от балконите си на българските медици, но и нямат нищо против да отнемат ваксината им или ваксината на някой учител в риск. Да го направят пред камера под удобната форма на "агитация" за ваксинирането и против антиваксърите.
Този вид "комуникационна стратегия" не е добра и не е в ничия полза. Тя само кара безработни, бедни, мизерстващи, възрастни да се почувстват още по-изоставени и онеправдани в кризата, щом видят, че хората, на които разчитат за здравето и живота си, не получават дори полагащата им се ваксина. Обикновеният човек няма как да пререди другите, няма как да "се уреди", а ще виси по болничните стълби, защото няма "гръб" и "връзки".
У нас със сигурност не работи и правилото "Носете маски и стойте на разстояние, за да пазите другите". У нас правилото трябваше да бъде "Носете маски, за да пазите себе си". Защото чипът казва: "Я не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле".
Едно е ясно: дори РНК ваксината няма да смени чипа. И предимството винаги ще бъде на "нашия човек". Докога?