Чисто пазарният подход не е най-верният за културата

БОРИСЛАВ ЧАКРИНОВ е роден на 25 януари 1961 г. в Плевен. Завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при Хр. Кръчмаров през 1985 г. Същата година дебютира с постановката "Вдовишки параход" от И. Грекова и П. Лунгин в ДТ-Сливен. Работил е още в театър "София", основател е на МГТ "Зад канала" (1990) и негов директор до 1994 г., след това е бил в НТ "Иван Вазов", ДТ-Бургас, чийто директор е от 1998 г. Бил е асистент-преподавател на проф. Красимир Спасов в НАТФИЗ (1991-1998). Носител е на национални награди за някои от над 100-те негови театрални постановки у нас и в чужбина. Поставя началото на театралния фестивал "На брега" в Бургас.


Цитат:
"Никога целта ни не е била оцеляването"

- Започнахте репетиции по "Как така" в ямболския театър - ваша преработка на "Суматоха" и "Януари" на Йордан Радичков. Какво точно представлява?
- Това са двете пиеси, но свързани - "Суматоха" е в началото, след това е "Януари". Общо взето може да се каже, че се занимавам с темата хора и вълци - как хората станаха вълци. Ако в "Суматоха" стигаме до белите вълци от Турну Мъгуреле, които са фантазни, измислени, през тях стигнахме до онези по-мрачни вълци, които изядоха хората. Как хората станаха вълци - това е разказът в представлението.
- Доста текстове на Радичков сте правили.
- Да, в различни времена съм правил, имах опит с представления - тези две пиеси плюс "Опит за летене", имаше и с четири - тези две плюс "Кошници" и "Лазарица". В началото правих една съвсем различна драматизация, която се казваше "Гоца и Пантагрюел" - по Рабле и Радичков, сравнение на двама митологични автори. Интересно ми беше защо в митологията на французите винаги е лято, героят е огромен, яде по сто вола, а при нас е вечна зима, защо различните народи по този начин създават митовете си. Радичков е един от малкото български автори, които ми дават самочувствието, че може да се сравняваме със света. Той е световен автор и в същото време е безкрайно български. Сигурно е от авторите, които цял живот ще искам да правя, всеки път намирам различни неща и теми в него.
- Това е за кратко време втората ви режисьорска работа с ямболския театър - след "Чичовци". Очевидно имате еднакви виждания с колегите си там по отношение на българската драматургия.
- Коментирахме това с колегите. За мен наистина беше удоволствие, не бях работил с ямболския театър. Беше много приятна предишната ни среща и нормално е и на мен да ми се прииска отново да направим колективен спектакъл, в който почти целият състав на театъра участва. В този театър има една съхранена творческа енергия, усещане за трупа, за компания, което, за съжаление, не навсякъде се намира, и с удоволствие започвам тази си работа.
- Защо е важно днес да се играят и да се гледат наши автори?
- Ще бъде важно винаги! Ако искаме да развиваме българския театър, може би точно поради факта, че се опитваме все повече да ставаме европейци, трябва все повече да се опитваме да се отграничим, да не се загубим като националност, като дух, като поглед върху света, като идентичност. Не смятам, че е възможно развитие на национален театър без национална драматургия. Смятам, че рано или късно социалният ни живот по някакъв начин ще се подобри, много е важно по тоя път да не загубим онова, което наричаме човешко като проблематика, като смисъл на живота си. Това е и една от задачите на театъра.
- Поставяли сте български, европейски, американски, съвременни заглавия, класика... Публиката обича ли, търси ли родната драматургия?
- Определено това е факт. Не мога да кажа, че нашата публика е затворена и че иска само български автори, но винаги процесът на себеоткриването на героите на сцената е любопитен. Ето, виждате дори например този парадокс с българските сериали - как те избуяха, очевидно има необходимост от българско кино. Много е хубаво, че можем вече да имаме информация за всичко, което става по света като кино, като театър, но никога няма да изчезне необходимостта да се самовгледаш в себе си, да видиш накъде си тръгнал, кой си ти - това е изначален човешки въпрос и ще продължава да занимава хората, надявам се.
- Наскоро съобщихте, че за 2011 г. имате два пъти повече зрители в бургаския театър. Как го правите?
- В Бургас, слава Богу, има много театрална публика. По-скоро, предишната театрална ситуация, с въвеждането на лимит на разходите, ограничаваше театъра, водеше до безсмислието да се играят много представления. Сега в този смисъл е много по-лесно, можем да играем повече спектакли и средствата се връщат в театъра. Не смятам, че за всички театри в така проведената реформа през миналата година е лесно, но ми се иска да се надявам, че тя е само начален етап, който ще бъде "ъпгрейдван", ще бъдат намирани баланси в подхода. Твърдя, че чисто пазарният подход не е най-верният за българския театър. Никак не ми се иска да се превърнем в продавачи на билети, а да продължим да сме в някакъв смисъл творци. Силно се надявам, че в началото на тази година ще има нови правила за прилагането на реформата и тя ще продължи да се усъвършенства.
- Вие сте преживели/оцелели в не една реформа...
- Думата не е оцелели - никога целта ни не е била оцеляването, опитвали сме се да работим нормално във всички условия, в които ни се е налагало. И така ще продължим да се справяме.
- Какво щеше да стане, ако бургаският и ямболският театър се бяха слели, каквито слухове се носеха и както всъщност се случи с други?
- Първо, бих казал, че още преди 10 години аз предлагах подобно сливане, което в някакъв смисъл се реализира със сливенския театър. Тогава, разбира се, ситуацията беше различна, условията бяха други и бях убеден, че с бюджета на трите театъра - бургаския, ямболския и сливенския, те ще могат да съществуват по-успешно. Това е идея, която не е тайна и всъщност не е много оригинална, и не е само моя. Не коментирам творческия потенциал на театрите, убеден съм, че на всяко място има възможност да се събере групата на тези хора и да направят представление. Въпросът е в опазването и развиването на зрителския потенциал - той е съществено важният. Да, имаше слухове - и аз ги чух, но никой сериозно не е разговарял с мен на тази тема, а и не бих приел в този момент такова сливане. Защото в сегашната ситуация то не е продуктивно, според мен.
- Работили сте с почти всички театри в София и страната. Уместно ли е да има еднакви, общи правила и изисквания за тях?
- Когато сме коментирали на събирания на директорската общност реформата, това беше и моята теза: въвеждането на стандарти е европейска практика, но стандарти, които като че ли са справедливи и изглеждат добре за всички, всъщност са удобни за чиновника, а не за хората в театрите. Моята теза е, че трябва да има много повече вариации, за да се отрази спецификата на различните театри, задачите към самите театри. Не са чак толкова много, така че биха могли да имат собствени разработени програми и планове, които да се опитват да изпълняват. Мечтата за справедлив аршин за всички изглежда справедлива само на пръв поглед.
- Колко струва средно един билет в Бургас?
- Сега средната цена е между 12 и 15 лева, особено след реконструкцията на театъра може да си го позволим.
- Тази цена достъпна ли е за хората с по-ниски доходи и в неравностойно социално положение?
- По този повод миналата година направихме с община Бургас специална програма, която се наричаше "Бургас гледа театър". Тя даваше възможност точно на ученици, на хора, които в момента са материално затруднени, да посетят театъра и беше много успешна. Мога да кажа, че не само учениците, но възрастни хора, пенсионери, диабетици, офицери от запаса, хора от затвора и цели групи в неравностойно положение имаха възможност да посещават театъра. И мисля, че това беше добро дело, въпреки че имаше недобра реакция от страна на Министерството на културата. Но в подобни програми има сериозен смисъл, защото подкрепят общия принцип, който министерството се опитва да подкрепя - парите да следват зрителя, а не обратното.
- Как се справяте с топлото, със светлото, със заплатите...
- Слава Богу, справяме се. След период, в който в театъра беше студено, последните 3-4 години преминахме на газ, от началото на новата година отново открихме гардероба, където изгубената добра традиция хората да си оставят палтата се възстанови и съм искрено щастлив за това. Със заплатите никога не сме имали проблеми. Бургаската община е една от тези, в които има разбиране, че бъдещето на този тип театри е да станат градски. Този процес не може да се спре, нормалната европейска практика е такава и рано или късно всички тези театри ще бъдат градски. Театрите също имат да извървяват своя път - да доказват своята необходимост за града.
- Въпрос на репертоар ли е, на талант или...?
- На всичко онова, което прави театъра. Рецепти няма, на различните места отговорите се оказват различни. Това е осмислянето на необходимостта да се борим и често ми се налага да обяснявам на някои общински съветници по какъв начин трябва да се осъществява сътрудничеството между държавата и общината. Но в този процес срещам подкрепата на все по-голяма част от общинските съветници.
- Пътувате ли в други градове? Не сте идвали скоро в София...
- Пътуваме непрекъснато. В София играхме може би пролетта или лятото. Не съм от хората, които имат комплекс, че непременно трябва да се изявим там. Да кажем, че София просто е един от градовете, в които бургаският театър играе. Всички софийски театри също идват в Бургас, нашата публика не е лишена от нищо, което се случва на българската сцена. Почти няма спектакъл на бургаския театър, който да не сме играли в София. Имаме фенове и във Варна, и в Пловдив, Хасково, Сливен, Шумен, на много други места.
- Тази година ще празнувате 100 години на ДТ "Адриана Будевска". Какво ще бъде юбилейното за трупата и за зрителите?
- Концентрацията на тържествата ще бъде по време на 14-ото издание на международния театрален фестивал "На брега" (между 7 и 14 септември). Ще се опитаме да направим един по-голям форум с доста сериозно международно участие. Акцентът ще бъде отново да съберем в Бургас всички големи театрални творци, които са тръгнали от този град, а те са много и винаги става хубава среща. Имах удоволствието да правя 90-годишнината на театъра и се надявам тази година това да е още по-сериозно отбелязано. Разбира се, и програмата на фестивала, и печатните издания ще са на ниво. Селекцията започна още преди Нова година, но най-важното е, че вече имаме реконструираната сграда - едно от най-важните неща в тази посока.
- Ще има ли киносалон, както предвиждахте?
- В голямата зала създаваме възможността да бъде и киносалон, в момента се монтират машините и десетото юбилейно издание на "София филм фест "На брега" тази година през март ще бъде в залата на театъра (досега беше в кино "Тракия").
- Как привличате детската и младежката аудитория?
- Доста време не бяхме правили детски представления, сега - обратното, активно играем детски репертоар. А за младежите в момента работим "Приключения опасни с герои сладкогласни" на Недялко Йорданов, чиято премиера е съвсем скоро. Сключихме рамков договор с НАТФИЗ, иска ми се един-два спектакъла годишно на студентите да се играят на бургаска сцена. В момента се репетира представление, което прави Петьо Петков - "Норвегия днес" от Игор Бауерзима. Премиерата трябва да бъде до края на февруари със студенти от курса на проф. Здравко Митков. А със студенти от класа на Ивайло Христов преди лятото ще излезе "Провинциални анекдоти" на Вампилов.
- Вие самият отдавна обичате Александър Вампилов... А продължавате ли да поставяте в Русия?
- Предстоеше ми постановка тази година. Трябваше на 24 януари да замина за Москва относно селекцията на спектакли и да уговарям нова работа, но засега леко отлагам тези ангажименти. Работата ми около 100-годишнината на нашия театър е доста напрегната и не мога да си го позволя.
- С какво театралната среда там се различава от тази в България? Те правят ли реформи на всеки 4-5 години?
- Сравнението няма да бъде в полза на българския театър... В Русия театърът и културата са издигнати в култ. Разбира се, че и при тях липсата на средства се отразява, но нивото, на което се отразява, е крайно различно. Изграждането на театри, на много нови сгради в Москва и други градове е превърнато в национална политика. В Москва вече над 1 млн. души идват във връзка с т.нар. международен театрален туризъм, както ходят на Уест енд в Лондон и на Бродуей, така и специално пътуват в Москва да гледат балет, театър... За съвсем други пари става въпрос - цената на билетите много често е между 50 и 100 евро, театрите са с по 1000-1500 места, различна е ситуацията.
- Какъв ще бъде следващият ви режисьорски проект?
- Ще завърша представлението в Ямбол и веднага след това в Бургас ще започна "Господата Балкански" на Георги Данаилов, който съм правил преди години. Сигурно ще бъде с Тончо Токмакчиев в главната роля. Следват събитията около 100-годишнината. Най-вероятно през лятото също ще трябва да правя спектакъл на бургаска сцена. От миналата година и поради реформата очевидно ще се наложи практиката да се поставя спектакъл, който да се играе в летния театър през летните месеци. Както направихме "Българският модел - 20 години по-късно" по Станислав Стратиев и имаше голям успех. За това лято имам идеи, но още не искам да ги споделям.