Човечеството отново е на път да се самоунищожи

Преди 40 години професор Денис Медоус публикува "Границите на растежа", като основното послание на книгата остава валидно и днес: човечеството безмилостно използва световните ресурси по начин, който води до неговото самоунищожение. В интервю за "Шпигел", цитирано и от Дарик финанс, американският учен коментира предизвикателствата, пред които е изправен светът в момента.

Проблемът на нашите общества е, че ние сме разработили отрасли и политики, които са подходящи в даден момент, но сега започнат да водят до влошаване на благосъстоянието на човечеството, като например нефтодобива и автомобилната индустрия. Тяхната политическа и финансова мощ е толкова голяма и те могат да попречат на всяка промяна. Това означава, че ние ще се развиваме чрез кризи, а не чрез реформи.

Това, че разпадането на глобалната икономика не се е случило досега не означава, че няма да се случи в бъдеще. Няма съмнение, че светът се променя и ние ще трябва да се променим заедно с него. Има два начина да направим това: при единия от тях е вие осъзнавате необходимостта от промяната и я правите, при втория сте принудени да се промените, защото нямате друг избор. Ресурсите на Земята са ограничени.

А наистина големите промени не се случват в утвърдили се отрасли. Кой направи iPhone? Нито Nokia, нито Motorola, нито някой от другите утвърдени производители на мобилни телефони. Той дойде от Apple, една компания, която беше извън индустрията. Има много други примери от този вид.

Държавният контрол също не е спасение. История с риболова например показва, че унищожаваме екосистемата на океаните. В същото време използваме нашата атмосфера като промишлено сметище, а държавите не правят нищо на практика, за да променят това.

Има два вида големи проблеми. Едните са универсални, а другите глобални. И двата вида засягат всички. Разликата е, че универсалните проблеми могат да бъдат решени от малки групи от хора. Можете да почистите въздуха в Хановер, без да се налага да чакате това да се случи в Пекин и Мексико Сити. Глобалните проблеми обаче не могат да бъдат решени на едно място. Невъзможно е Хановер да се пребори изменението на климата. И по отношение на глобалните проблеми няма никакъв напредък.

В изменението на климата, например, ефектите са налице след много дълго време. Дори ако намалим емисиите от парникови газове до нула днес, затоплянето ще продължи още векове. Същото важи и за почвата, която се унищожава в световен мащаб. Възстановяване може да отнеме векове.

Новите технологии също не са спасение. Тези постижения са резултатите от десетилетия усилена работа, за която някой плаща. Един голям източник на такива средства са военните бюджети. А корпорации не са мотивирани за решаване на глобалните проблеми, те са мотивирани да правят пари. Фармацевтичните компании в САЩ харчат повече за предотвратяване на загубата на коса, отколкото за предотвратяване на разпространението на вируса на СПИН. Защо? Защото богатите хора по-често страдат от оплешивяване, а ХИВ епидемията засяга най-вече бедните.

Ще отнеме десетилетия, за да се заменят сегашните източници на енергия. Дори да няма никаква съпротива, дори да няма въздействие върху околната среда и дори това да не означава масови фалити и загуба на работни места, пак ще отнеме дълго време.

Някои страни вече се рушат, а мнозинството от хората дори не го забелязват. Има почти един милиард хора, които гладуват в момента. И това е въпрос на скорост: разликата между упадък и срив е скоростта. Богатите все още могат да си купят много неща. Краят на енергия от изкопаеми горива, например, ще бъде постепенен. Но промяната на климата ще застигне и индустриалните страни. И геоложките данни ясно показват, че покачването на глобалната температура няма да е линейно. Ще има рязко повишение. Човечеството има своите периоди на възход и падение. Така е от 300 000 години насам.