14 Декември 2019събота11:55 ч.

"Човекът със звезда" Борис Сарафов

Той е предопределен от Бога да бъде водач и да въздейства магнетично върху хората в името на святата идея - свободата на Македония

/ брой: 209

автор:Димитър Копривленски

visibility 3151

Животът и делото на Борис Сарафов винаги ще вълнуват спомените на идните поколения българи. "Човек със звезда", казват за него всички, които са го зърнали макар и за миг. Човек предопределен от Бога да бъде водач. И според Симеон Радев това е най-вярното определение за популярността на Борис Сарафов - популярност изключителна, която превръща смъртта му заедно с Иван Гарванов на 28.ХI.1907 г. от ръката на физическия убиец Тодор Паница, във всенароден траур. И събира подир ковчега му цяла София.
Поразително красив, духовит, смел, словоохотлив, храбър, изобретателен, неуморим, Борис Сарафов запалва всеки за делото. За него безизходно положение няма. И съвсем скоро става легенда за македонските българи, които изоставят домовете и семействата си и тръгват след него.
"Споменът за Борис Сарафов е толкова жив, продължава Симеон Радев, че за него няма нужда от много думи. Неговата личност беше и сега е легендарна. Не само в Македония, но и във всички български земи, в цяла Европа, дори и в Америка, името му се носеше приживе с громка гласност, а след смъртта му остана като героично олицетворение на македонската революция. Сарафов имаше всичко, което представлява с блясък едно народно уважение. Беше човек с могъщ темперамент, беше създаден, за да води хора и маси. Беше освен това надарен с тая рядка Божия дарба да се нрави с пленителната си общителност, с жизнерадостта на своя дух, с този вид смела и красива храброст, която личеше в него и неотразимо действаше на другите..."


Борис Петров Сарафов е роден на 12.VI.1872 г. в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско (дн. Гоце-Делчевско), в семейството на будни и родолюбиви българи. И дядото по майчина линия поп Кръстьо Карпузов, и бащата на Борис Сарафов са учители и видни участници в борбите за независимостта на Българската църква. По-късно като архимандрит Харитон дядо му е избран за митрополит на Сярско, Драмско и Неврокопско (Мелнишка околия), а баща му е основател на българската мъжка гимназия "Св. Кирил и Методий" в Солун и набира ученици за първите два випуска. И двамата са осъдени от турски военен съд за просветната и патриотичната им дейност на 16 години затвор със стандартното обвинение за "шпионаж в полза на Руската империя". И съвсем естествено е

Солунската гимназия "Св. Кирил и Методий"

да бъде първата духовна кърмилница за младия Борис Сарафов, станал свидетел на жестоките унижения на баща му и дядо му при отвеждането им на заточение. Такава е закваската в душата на едва 13-годишния Борис Сарафов. И тя оформя целия му съзнателен живот - борби за достойнство, за свобода, за национална чест.
Като ученик Борис Сарафов ръководи ученически революционен кръжок в гимназията, поет по-сетне от другия голям и светъл земляк на Борис - Гоце Делчев. В кръжока участват Даме Груев, Борис Дрангов, Димитър Думбалаков, Иван Пожарлиев, Константин Кондов, Христо Саракинов, Лазар Симидчиев... Това е другарската среда, в която се оформя и укрепва юношата от Либяхово. И както се вижда, тя е особено благодатна. В кръжока се изучават произведенията на Любен Каравелов, Васил Друмев, Макгахан...
За младия Борис Сарафов са кумири Г.Ст. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев. В тези години и в такава среда се оформя светогледът на младежа. И за да бъде най-подготвен за изпълнение на мечтите си, той иска да има военна подготовка, да стане дори професионален военен от младата българска армия. А пътят е един -

Военното училище в София

Като юнкер Борис Сарафов постъпва през есента на 1890 г. А тук като че ли се е преместила цялата Солунска гимназия. Във Военното училище постъпват още Христо Саракинов, Иван Пожарлиев, Димитър Думбалаков. През следващите години пристигат и Гоце Делчев, Борис Дрангов, Петър Дървингов, Димитър Пажев, Константин Кондов.
Във Военното училище Борис Сарафов е един от най-добрите юнкери на випуска си, който в продължение на три години старателно изучава военното дело. Естествено, организиран е и революционен кръжок - той по сведенията на Константин Кондов включва около 50 юнкери. В ръководството му са избрани най-влиятелните и най-дейните - Гоце Делчев, Борис Сарафов и Борис Дрангов. Една от първите задачи на кръжока е да се свърже със студентската дружба във Висшето училище "Св. Климент Охридски", ръководена от Даме Груев. Организират се общи сбирки, обсъждат се важни проблеми от политически и революционен характер. И някъде все в центъра на дискусиите за бъдещата революционна дейност е Борис Сарафов.
Неусетно, но не и безметежно, се изтъркалят трите години на юнкерството. И на 2.VIII.1893 г. подпоручик Борис Сарафов е изпратен на служба в 15-и пехотен Ломски полк, дислоциран в Белоградчик. Една от първите грижи на младия подпоручик е да организира унтерофицерско братство, в което се включват по-сетнешните видни войводи и дейци на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) Христо Чернопеев, Иван Савов, Димо Янков... А службата на младия офицер в армията и местенето му от гарнизон в гарнизон му дава благоприятна възможност бързо да стане център на военните братства в София и в страната. Първият му връх става

Мелнишката акция от 1895 г.

Тя е организирана в началото на т.нар. Четническа акция. Решението за провеждането й е взето на Първия конгрес на македонските дружества с цел да се изпълни чл.23 от Берлинския договор за вътрешноадминистративна автономия на Македония и Одринско. За осъществяване на акцията са привлечени действащи и запасни офицери от Българската армия за войводи на чети, заедно със старите войводи К. Лютов, К. Мустурков, Д. Дядов и др. Според списъците четниците са около 900 души, участват и около 40 офицери.
Отрядът начело с Борис Сарафов преминава границата на 17 юни и действа в Неврокопско и Мелнишко. След близо месец проучване и организиране на действията си на 12 юли четниците на Борис Сарафов предприемат една особено добре пресметната и бърза акция, като изолират града и атакуват гарнизона и полицейската стража. След овладяването на Мелник Борис Сарафов произнася на площада пламенна реч, като разяснява на хората задачите на акцията и какво ще се прави занапред. След това, постигнали напълно целта си, четниците на Борис Сарафов имат още три акции, все успешни.
Неочаквано силен се оказва ефектът от направеното. Ръководителят на германската военна мисия в Турция генерал-лейтенант фон дер Голц, изпратен да инспектира турския Трети армейски корпус с щаб в Битоля, съвсем лаконично докладва на султана, че "ако българската армия премине границата, то тя ще бъде за 10 дни в Солун, без да има кой да я спре". Ето как Мелнишката акция на Борис Сарафов и четата му хвърлят в паника Турция и довеждат до мобилизирането на 60-70 хиляди войници и въоръжаването им с модерната магазинна пушка "Маузер". Независимо от всичко, с демагогска цел, за да прикрие поддръжката си за четничеството, Фердинанд уволнява Борис Сарафов от армията. И му дава възможност да застане

начело на Илинденското въстание

Когато е само на 23 години. При създалата се обстановка той решава да постъпи в Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Но е преследван и стои в Русия само около половин година. Заминава за Турция, в Солун се среща с Даме Груев, Пере Тошев, Гоце Делчев, Гьорче Петров... С получените сведения от тях Борис Сарафов се явява на доклад пред военния министър Рачо Петров, който не много отдавна го е уволнил. Представя на полковник Рачо Петров секретар-касиера на ЦК на БМОРК Даме Груев. Съгласува дейността на организацията с министъра и успява да издейства от него около 2000 пушки. С министър-председателя К. Стоилов пък договаря още 5-10 хиляди пушки. А през 1896 г. отново постъпва на военна служба и е изпратен в 5-и Дунавски полк в Русе.
Трудно е да се обхване цялостния принос на Борис Сарафов за разрастване и организиране на освободителното дело. Той е навсякъде. Разгръща и активна дейност в Западна Европа, среща се с бъдещия цивилен агент на Австро-Унгария в Македония фон Мюлер, приет е и от външния министър граф Голуховски, посещава претендента за албанския престол граф Кастриоти, отива във военните заводи в Лиеж в Белгия... Все в опити да постигне лобиране за каузата.
Забележителна е срещата на Борис Сарафов в Женева с Г. Плеханов, пред когото настоява предстоящия международен социалистически конгрес в Щутгарт да разгледа и македонския въпрос. И Плеханов внася молбата му в Международното социалистическо бюро. Къде ли още не отива "Човекът със звезда"! Стига и до Америка, и до Англия. Но не може да избяга от съдбата си и от фаталната си среща с българина Тодор Паница...
 

Дядо Коледа пътува с теснолинейка

автор:Дума

visibility 0

Ректорът на Художествената академия подаде оставка

автор:Дума

visibility 6

Облачно днес, в неделя с пролетни температури

автор:Дума

visibility 18

Пленумът на БСП гласува правила за избор на председател

автор:Дума

visibility 28

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 240

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 263

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 431

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 386

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 362

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 481

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ