Човешки чудеса

Поне 1026 българи от години всяка сутрин се събуждат с надеждата да иззвъни телефонът им и техният лекар да им каже: "Намери се донор за теб!" Близо 730 дни или 17 520 часа в очакване е живял д-р Веселин Иванов, страдал от цироза в резултат на вирусен хепатит В, очевидно прекаран на крак преди години. "Инапарентна (без симптоми, само лабораторните показатели са белег за инфекцията) форма на хепатит... Но в определен момент вирусът уврежда клетките на черния дроб... Изведнъж пожълтях, очите ми пожълтяха и тогава за пръв път в живота си влязох в болница по здравословни причини. Беше проведено лечение. Но с този вирус трябва да се справи самият организъм, имунната система, защото много трудно може да се намерят лекарства, които да стимулират функцията на черния дроб да асимилира всички хранителни продукти, които се поемат. През 2007 г. вече се констатира, че черният ми дроб е много увреден", спомня си д-р Иванов, който по онова време е директор на дирекция в МЗ. Става ясно, че "чистачът на организма"  има спешна нужда от подмяна. "Шансът ми за трансплантация в България бе минимален  заради

липса на донори, а не на трансплантолози

Защото специалистите ни са европейско и световно ниво - например проф. Владов, който спаси живота ми... Имах невероятен късмет - буквално дни живот ми оставаше, когато се появи донор", спомня си бившият шеф на столичната здравна каса. Днес, повече от 4 години след чудото, д-р Иванов не е сигурен дали е закусвал или вечерял с Бог, но има шанса да живее и работи като всички здрави хора.
На подобно чудо се зарадва тези дни цяла България: призори на Великден 33-годишният Бисер, който бе с цироза с неясен произход, получи шанс за втори живот пак благодарение на екипа на проф. Никола Владов - началник на клиниката по чернодробна хирургия във ВМА. Проф. Владов и този път не пропусна да подчертае дебело, че без високохуманния акт на близките на донора, без координаторите по донорство, без високия професионализъм на всички екипи, работили за тази трансплантация, тя не би била успешна.
Повече от очевиден е проблемът с трансплантациите у нас - липса на донори. Проблем, който всъщност не е само български. Но решението е едно-единствено - информиране на обществеността, макар че актът на донорство е доброволен. Но всеки доброволен акт е пълноценен, когато действащият човек има достатъчно информация, за да направи съзнателна стъпка. Именно тук е мястото на държавата, на неправителствените организации, на медиите. Така, както всеки от нас се бори за живота и здравето на свой близък човек, така на всеки от нас му е трудно да се примири със загубата му. Затова и няма готов отговор на въпроси като "Наистина ли е мъртъв нашият любим човек, след като сърцето му бие?", "Боли ли го, докато са му правени тестовете за доказване на мозъчна смърт?", "Дали няма някоя грешка в резултатите и дали няма още една искрица надежда да бъде върнат към живот?" За някои загубата е непреодолима. За други - колкото и да е непреодолима, желанието да се помогне на друг, който наистина има шанс за живот, се оказва по-силно...
"Надеждите и вярата на обществото в нашите сили блокираха нашите собствени надежди за развитие на донорството и трансплантацията", казват някои лекари.

След присаждането

на новия орган животът на пациента не се променя с магическа пръчка.
По думите на д-р Иванов в момента около 30 българи са с присаден черен дроб. Той е категоричен, че медицинските ни екипи "полагат невероятни грижи, всеки месец се срещаме с лекуващите ни лекари, проследява се терапията ни". Д-р Иванов пояснява колко усилия са необходими и от страна на пациента. Напоследък неколкократно бе повдигнат въпросът за заместването на оригиналните имуносупресори с генерични по административни причини. Преди време проблемът бе разискван дори при омбудсмана Константин Пенчев. От Българското дружество по трансплантация са категорични, че нормативната база трябва да гарантира безопасността и ефикасността на генеричното заместване, ако се прилага. А лекарите трансплантолози обясниха, че заместването на оригиналното лекарство с генерично само заради цената му и без ясни медицински показатели крие много големи рискове и в крайна сметка може да струва на държавата и на обществото много по-скъпо, защото може да се стигне дори до отхвърляне на присадения орган. И все пак, за да няма недоразумения, става въпрос само за генеричните имуносупресори, а не изобщо за генеричните лекарства. "Тези лекарства са разрешени за употреба в ЕС, но не са изпитвани върху хора с трансплантирани органи", казва д-р Иванов.



Мозъчна смърт

Мозъчната смърт е необратимо спиране на всички функции на целия мозък, включително на мозъчния ствол.
За първи път през 1959 г. френски лекари докладват концепцията за мозъчна смърт. През 1968 г. в Харвардския медицински институт се създава комитет за извършване на анализ на дефиницията за мозъчна смърт, в резултат в САЩ се приемат и публикуват т.нар. Хардварски критерии.
Преди 1968 г. този процес се е наричал клинична смърт. За установяването й се правят редица тестве.
В България през 1986 г. е приета първата официална наредба относно дефиниране и установяване на мозъчна смърт, критерии, клинични и инструментални доказателства и т.н.
Относно състоянието мозъчна смърт все още се дискутира. Както от страна на католическата църква и исляма, така и от медици и учени.