Чрез тайнствената Шамбала Хитлер искал да спечели войната

Вождовете на Третия райх отделяли голямо внимание на окултните практики на Изтока, което съвсем не е случайно. Адолф Хитлер и неговият съмишленик Рудолф Хес се смятали за ученици на професора от Мюнхенския университет Карл Хаусхофер. Той бил посветен в най-тайнствената организация на Изтока - ордена на Зеления дракон, а след това преминал специална подготовка в манастирите на столицата на Тибет - Лхаса.
Хаусхофер направил бърза военна кариера, станал генерал и всички били поразени от удивителните му възможности при планиране и анализ на военните операции и били убедени, че генералът има ясновидски способности, получени по време на изучаването на окултните практики на Изтока.
Под негово влияние в практиката на СС били въведени ритуали от тибетския окултизъм, свързани преди всичко с техниката на психофизически тренировки по системата на тибетските йоги. Нацистката символика включва свастиката, която също идва в хитлеристка Германия от Тибет, но била заимствана от древна Индия. Честите му пътувания до Лхаса полагат основата на бъдещите експедиции, организирани от Химлер в Хималаите.

Една от представите за тайнствената страна Шамбала

Едновременно в някои будистки манастири и най-вече в манастирите Бон-по се появява идеята да се използва интересът на западните политици за целите на религията. Един от мрачните обреди, който и досега се извършва от жреците на Бон-по, е ритуално убийство. Духът на убития се пренася в специално направена за случая малка фигурка. Тя се предава на врага и той, неподозирайки нищо, я отнася със себе си. Духът на принесения в жертва не може да си намери покой и стоварва гнева си върху човека, който носи фигурката, предизвиквайки в неговия организъм неизлечими болести и бавна, мъчителна смърт.
В началото на 20-те години на ХХ век в столицата на Германия Берлин се появява странен тибетски монах, наричан в тесни кръгове "човекът със зелените ръкавици". Този монах удивява обществеността, като неколкократно оповестява чрез пресата имената на нацистките депутати, които ще бъдат избрани на изборите за Райхстаг. Той става известен в средите на нацистката партия и често е забелязван в компанията на Хитлер. Говори се, че този източен маг притежава ключовете, отварящи вратите на царството Агарта, таен център в Хималаите, база за връзка с извънземни сили. По-късно, когато нацистите идват на власт, Хитлер и Химлер не правят нито една сериозна политическа или военна стъпка без консултация с тибетския астролог.
В Берлин и Мюнхен се появяват колонии от индуси и тибетци, изповядващи Бон-по, а в Тибет се открива общество на Зелените братя, родствено на тайното, окултно общество Туле, Германия. Нацистите установяват най-тесни връзки с тибетските свещеници.
За изпълнението на своята мисия Адолф Шикългрубер (Хитлер) се надява на помощ от висшите сили. Съюзът на Бон-по и фашистите се оказва толкова тесен, че хиляди тибетски лами доброволно се заемат да помагат на нацисткия райх за спирането на настъплението на съветските войски към Берлин. В началото на май 1945 г., по време на щурма на Берлин, съветските войници откриват сред труповете на защитниците на немската столица хиляди обгорели тела. По всички признаци изглежда, че става дума за колективен акт на самозапалване и изгаряне. При по-внимателен оглед на труповете е установено, че те са на хора от индохималайската раса, които били облечени в немски военни униформи без отличителни знаци. Документи за самоличност липсвали.
Немски агенти са извършвали истински десанти в Хималаите. Есесовецът Вилхелм Байер завербува нов агент - индус на средна възраст с псевдоним Раджа. Този индус разказал за недостъпната и загадъчна долина Кулу, намираща се на височина 4000 метра над морското равнище. Там, по неговите думи, имало уникален храм - въплъщение на един от индуските богове, който Раджа назовал Линг. Той разказал и за тайнствения подземен град, скрит в долината Кулу, входът за който бил недостъпен. Жителите на долината често чували шум, идващ изпод земята, но опитите им да намерят тайнствения град останали неуспешни. В един от храмовете на долината се пазела свещена книга, в която можело да се намери отговор на въпроса за произхода на живота на Земята.
През 1931 г. за Хималаите заминава германска експедиция, ръководена от опитния алпинист, щурмбанфюрера от СС Ернст Шефер. В Германия били донесени множество древни ръкописи, колекции от непознати растения и чучелата на неизвестни в Европа представители на животинския свят. Бисерът на колекцията бил ръкопис от ХII век - "Пътят към Шамбала", в който имало списък на свещените места, които трябва да се посетят, за да се стигне до легендарната страна. Маршрутът бил ясен.
Следващите експедиции в Хималаите също се оглавяват от щурмбанфюрера от СС Ернст Шефер. Резултатите от тях Шефер докладвал непосредствено на Химлер и от него получавал инструкции и задачи.
Особено интересни резултати били получени по време на експедицията, проведена през 1938 г. Участниците в мисията заснели уникални киноленти за секретни будистки храмове. Експедицията изкачила и свещения връх Канченджунга. Според древната легенда в недостъпната планинска долина, разположена в подножието на върха, се намирал един от входовете към подземния свят. Потокът от енергия, излизащ оттам, бил толкова силен, че времето спирало и човек придобивал безсмъртие. Какви са резултатите от посещението на свещената долина от германците, не е известно.
Краен пункт на експедицията станала столицата на Тибет, където се провела официална среща на есесовеца Шефер с регента на страната (среща на Източната и Западната свастика), както и секретни преговори за доставка на германско оръжие за няколко хиляди тибетски войници. Интересно е писмото, което тибетският регент изпраща на Адолф Хитлер. Ето и неговото съдържание:
"Дълбокоуважаеми господин крал Хитлер, управител на Германия. Да пребъдат с Вас здравето и радостта на покоя и добродетелите! Сега Вие се трудите над създаването на обширна държава на расова основа. Затова ръководителят на експедицията сахиб Шефер нямаше никакви трудности. Приемете, Ваша светлост, кралю Хитлер, уверенията ни в нашата дружба! Написано на 18-то число от първия тибетски месец в годината на Земния заек (1939 година)."
Последната експедиция се отправя в Хималаите на 28 ноември 1942 г., скоро след като германската армия е обкръжена в района на Сталинград и след разгрома на Вермахта в Африка. Химлер посещава Хитлер. Двамата разговарят на четири очи повече от шест часа. Едва през 1990 г. на бял свят излиза публикация, от която става известно, че Химлер е предложил срочно да се изпрати в Тибет отряд от опитни алпинисти - офицери от СС, които да открият загадъчната Шамбала. В проекта, предаден за одобрение на фюрера, имало и карта, съставена от участниците в предишните експедиции, където било посочено евентуалното местоположение на Шамбала.
Химлер убедил Адолф Хитлер, че с помощта на тайнствените, всемогъщи жители на легендарната Шамбала, е възможно да обърне хода на историята и да постигне победа във войната.
През януари 1943 г. в обстановка на строга секретност от Берлин за Тибет заминават петима души, водени от професионалния алпинист Хенрих Харер и довереното лице на Химлер Петер Ауфшнайдер. Но през месец май същата година са заловени от англичаните в Индия и вкарани в затвора. Англичаните, а и руснаците, също търсели пътя към източните чудеса.
Хенрих Харер само за една година направил четири опита за бягство от затвора. Хващали го и го връщали обратно, след което режимът в килията ставал все по-строг, но Харер и Петер Ауфшнайдер въпреки всички трудности успяват да се измъкнат. Те се придвижили до Тибет, а Харер след това се скитал из планината цели пет години в търсене на тайнствената Шамбала. От случайно срещнат търговец той научава, че Германия е капитулирала и войната е свършила.
През 1948 г. Хенрих Харер пристига в тибетската столица Лхаса. След тригодишен престой в двора на Далай Лама през 1951 г. той се прибира в Австрия с огромен архив. Но наетият от Химлер алпинист не успява да го изучи добре, защото архивът е конфискуван от британците. По-късно Харер издава мемоарите си под името "Седем години в Тибет", които придобиват известност доста по-късно благодарение на заснетия по мемоарната книга филм с участието на холивудската звезда Брат Пит. По това време в ръцете на журналистите попада секретният доклад на Химлер, но Хенрих Харер вече е покойник, така и не признал, че е бил изпратен със специална задача в Тибет лично от Химлер.
Според някои осведомени източници правителствата на САЩ, Великобритания и Германия са дали съгласие секретните досиета на експедициите да бъдат отворени, след като изминат сто години от провеждането на последния десант на немските агенти в Тибет.