Чудеса за тези, които проповядват Христовото евангелие

Велички епископ СИОНИЙ е роден на 18.11.1969 г. в София със светско име Стефан Стефанов Радев.
Завършва немска езикова гимназия, след  военна служба учи Духовната семинария "Св. Иван Рилски" и Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Специализира в Ерланген, Германия.
Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир "Св. Кирил и Методий".
Ръкоположен за йеродякон и за йеромонах в Клисурския манастир. По-късно е игумен на същия манастир.
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по Литургика в Софийската духовна семинария, а от юли е неин ректор.
Хиротонисан за епископ на 24 март 2007 г. в ПКСХП "Св. Александър Невски" от тогавашния Българския патриарх Максим. От 1 Май 2014 г. по решение на Св. Синод на БПЦ-БП е назначен за игумен на Троянския манастир "Успение
Богородично".


- В днешното ни бездуховно време вярата в доброто ли ни крепи, епископ Сионий, и на нея ли трябва да се уповаваме?
- Упованието на всеки един християнин е в живия Бог, в нашия Спасител и Господ Исус Христос, в Бога Отец и в Светия Дух. В тази животворяща и неразделна Троица, която представлява единния Бог с три проявления, проявления, които ние познахме на деня Богоявление, когато Христос се кръщаваше. Гласът на Бог Отец се чу и Духът слезе в образа на гълъб, за да засвидетелства, че Христос е Божият син, изпратен за спасение на човешкия род чрез учредяването на един Нов завет, който е изграден не на страха и на жертвата, а изграден върху принципа на любовта, любовта към Бога и любовта между човеците. Вярата като велика добродетел на църквата се нарежда заедно с надеждата и любовта. Тези три велики добродетели ние, християните, получаваме като благодатна дарба от Бога. Не вие мен избрахте, казва нашият Господ и Спасител Исус Христос, а аз вас ви избрах от света. В потвърждение на тези думи свети Апостол Павел многократно изповядва, и то със силното убеждение, че вярата е тази, която се дава от Бога, и чрез която ние живеем благодатен живот с всеподателя на всяка благост, надеждата, която е очакване за среща с Господа в определеното време за всеки човек, и любовта, която е водещият закон, не само пожелателен, но ако искаме да се наричаме християни, той е и императивен, т.е. повелителен - да се обичаме. Защото не се казва препоръчително - може да се обичате или обичайте се, или както се разберете и каквото и да е друго нещо. Не, казва се: "Да любите друг другиго". Да обичате своя ближен, да обичате този дори, който е ваш враг, казва Спасителят, да обичате не както езичниците обичат своите, а да обичате и чуждите, да обичате и другите, да обичате дори враговете си. Ето тези велики добродетели, чрез тях всеки един християнин живее и чрез тях благодатно пребивава в църквата божия.
- А какво е човещината? Какво е да си добър човек в днешния ден, различно ли е от вчера, от онзи ден и какво ще бъде утре, вдругиден?
- Всеки един е призован чрез закона на любовта да бъде и човечен. И ние имаме най-хубавия пример от Светото писание, примерът с добрия самарянин, който не само помогна на изпадналия в беда и нужда, но се погрижи за него. Погрижи се с обич и с един братски дух. Този пример се дава много често, но малцина хора разбират за какво става дума в него. Тук не става дума просто за една изгода от страна на този, който е помогнал, който едва ли не очаква нещо в замяна от изпадналия в беда, не става дума за едно религиозно задължение от миналото, не става дума за някаква случайна подкрепа, тук става дума за обикновената човечност и за този живителен дух на човечността, който е заложен у всеки от нас, този дух, който ние носим още от древността, от нашите праотци, защото те са казвали: "Бог ни помилва толкоз много, че ние ли няма да помилваме своя ближен, и че ние ли няма да се погрижим за него, когато е изпаднал в беда, както и Бог се грижи за всички нас". Закон, съществуващ още от древност, и закон, намерил своето пълно разкритие в спасителния дух на Светото Евангелие, който дух говори директно за братолюбие, за обич към всеки, изправил се на пътя ти, и още повече говори за това, че всички страдащи, всички угнетени, всички унизени, всички пострадали са по-малките братя и сестри на Господа. Че в грижата към тях ти служиш на Господа. Че в желанието си да подкрепиш някой от тези страдалци, ти по този начин принасяш своята жертва пред Господа, който не иска кръв и жертви, а иска милост. Именно тази дума стои в Светото Евангелие - "Милост искам, а не жертва." Тези думи изясняват отношението на Спасителя към Стария завет, който е заветът на жертвите, и разкриват новозаветното разбиране какво е това жертва, че жертвата е милостта, която всеки един от нас трябва да проявява, за да бъде наречен християнин и човек, който върви в спасителното учение на своя Господ.
- А защо в днешно време добрите и човечните хора, точно тези, за които вие говорите, ги наричат глупци? В повечето случаи е така.Навярно сте чували приказката "Добър човек, ама глупав". Не знам времето ли е такова, недостатъчно ли се обяснява на децата, какво са добродетелите, кои са те. Не знам, но ние не бяхме така възпитани. Разбира се, по мое време нямаше вероучение, но и родителите ни, и в училище, винаги са ни учили точно на тези добродетели, на това да сме съпричастни към по-възрастните, болните и т.н.
- Знаете ли, винаги на хората, които са добротворци, и хората, които живеят по Господа, светът е гледал с подигравка, светът е гледал дори с ненавист, със злоба и с желание да навреди. За пример давам времената на Светите мъченици, когато тези, които следваха Господа, вършеха само добрини и проповядваха в мир Христовата вяра, но бяха подложени на жестоки мъчения от страна на гонителите на вярата от този свят. Това гонение не е прекъснало и днес. На много места по света, вие виждате, какви гонения понасят християните и какво е положението на много наши братя и сестри по места. Но за да изясним този проблем, трябва да застанем на твърдата позиция на Светото Евангелие, което казва, че светът мрази духовното и че светът всячески се стреми да подтисне вярата и да подтисне развитието на църквата Христова, свидетел на божията благодат и спасение тук, на Земята. Но както казвате, в последно време всички тези неща много се засилиха. Всички тези неща придобиха огромен и повсеместен образ и църквата е повече в гонение и притеснение отвсякога досега. Ако тогава враговете на спасението, в годините на мъчениците, са били ясно кои са, то сега врагът на нашето спасение и неговите поднебесни сили придобиват различни прикрити образи. Различни хора от нашето общество, облечени в агнешки кожи, отдолу са вълци. Различни хора, които говорят за добри дела, реално вършат злини. И този начин на прикриване е много по-опасен, отколкото директното, яростно, но открито противоборство срещу доброто и срещу църквата Христова. Вие виждате колко страшни неща стават по света и как много духовни общности стават жертви на физическо изтребление дори. Много духовни общности стават жертва на други места на един ужасен секуларизъм, на едно ужасно представяне на нещата само в светския им земен образ. Вие виждате как на много места дори се забранява да се говори за вярата. Дотам са стигнали, че е неудобно да се говори за вяра. Всички тези неща водят човечеството до едно страшно сриване. Когато нямаш връзката с Бога, когато нямаш връзката с неговата църква, ти постепенно се превръщаш отново в поклонник на Вавилон, алегорично казано. Вавилон, имам предвид суетата на този свят, на идеята да се служи само на плътския човек, а духовният да бъде натиснат в ъгъла и неговата духовност да не може да бъде светлина за света, а да бъде принизена, унизена, подиграна, осмяна. Но както се казва, светилото свети на всички. Има една прекрасна приказка от православното предание, която говори, че всички светилници били загасени от служителите на мрака, но само една свещ, само един светилник останал да свети и това било достатъчно, за да се каже, че в света има и светлина, защото само една светлина е достатъчна да надвие целия мрак.
- Преди малко казахте на малката ми племенничка, че по Коледа се случват чудеса, вие вярвате ли в божествените чудеса? Случвало ли ви се е и на вас някакво чудо?
- За нас най-голямото чудо е възкресението на нашия Господ Исус Христос. Това е велико чудо, което е променило света, променило е човешката история, променило е отношението на света към Бога и е станало начало за помилването на човешкия род отново. Чудото на Христовото възкресение ние изповядваме всяка неделя, всеки ден. Неделният ден е посветен винаги на Христовото възкресение, но и всеки един ден в годината е ден, в който ние трябва да си спомняме за това велико чудо. И както казва писанието - тези, които проповядват Христовото евангелие, ще ги съпътстват много чудеса. Чудеса, които и сега са явни в църквата Христова, и чудеса, които ние виждаме като проявление на Божията милост - изцеряване на много болни хора, освобождаване на страдалци, утвърждаване в пътя на доброто и това, което е най-актуално за момента - отварянето на нераждащи утроби. Защото този свят дотам доведе хората, че майките все по-трудно и по-трудно добиват чада. Мъжът и жената са от Бога сътворени да продължат човешкия род и когато виждаме проблеми в тази най-нормална и най-благословена от Бога работа между мъжа и жената да бъде в такова притеснение, това говори за страшно греховно отпадане и за някакъв особен знак. Не говоря за греховно отпадане на мъжа и жената, а общо на нашето общество, което явно не се развива по правилните пътища. Но ето такива чудеса ние всекидневно виждаме, изповядваме и ги споменаваме на верните, за да се утвърждава тяхната вяра. И ги споменаваме и на неверните, за да повярват.
- Какво днес ви радва и какво ви тревожи, епископ Сионий?
- Най-много ме радва това, че нашият народ все повече и повече се утвърждава в православната вяра. Много странно за скептиците от Изток и Запад, много притеснително за някои кръгове по света, много притеснително, но нашият народ все повече и повече се утвърждава в православната вяра. Това е нещо, което не само като духовник ме радва, като човек ме радва, като чадо на този велик и славен български народ, който в най-трудни години е устоял и който е един от световните примери как може да запазиш своята идентичност в толкова векове робство и притеснения. И аз като наследник на този род безкрайно много се радвам на това обръщане на хората. Вие видяхте и в храма как млади хора, деца застават пред Чудотворната икона и се молят, как отварят душите и сърцата си пред Бога, нещо, което би трябвало да радва не само нас, духовниците, а всички, които искат доброто на България. Най-много се огорчавам, когато виждам форми на предателство, това за мен е много подтискащо и ми създава печално и страдално настроение. Когато видя предателство...
- Имаме и доста примери на предателства в нашата история...
- Примери има, но когато се случва и днес, това не е добре. Не говоря предателство към мен или към друг, общо понятието предателство.
- Знам, че от две години сте игумен на манастира...
- Две години и 6 месеца.
- Всъщност искам да кажа, че за толкова кратко време сте направили много неща за манастира - също и новото крило, което бе открито на Петковден.
- Новото крило открихме на 15 октомври, когато е рожденият ден на българския патриарх Неофит. Това е една многофункционална сграда, даваща възможност манастирът да посреща повече хора, повече поклонници и даваща възможност да се провеждат и някои срещи, конференции, семинари - богословски, исторически и др. в манастира, защото там има и зала, там има и удобства за такива дейности.
- Сега виждам, че правите реставрация на кулата.
- Да, кулата, покривите на храма това лято бяха напълно отремонтирани, за което аз мога да ви изпратя един филм, да видите колко интересно се правят тези покриви. Намерихме много добри майстори от Родопите и тези достойни наследници на българските строители направиха изключителен ремонт на покрива, което е много важно за черквата, тъй като вътре са уникалните стенописи на Захари Зограф, там са великите светини - "Света Богородица Троеручица" и други светини, така че това беше много належащо. Общо по манастира имаме и други ремонти, както казва и г-жа Донка Михайлова, нашият кмет на община Троян: "Вие без ремонти не оставате." Да, наистина, ние без ремонти не оставаме - и всички братя в манастира, са така настроени, че постоянно трябва да се обновява нещо.
- Това е чудесно. А колко човека сте в манастира общо?
- Сега сме седем човека - монасите и послушниците, и имаме около 20 човека служители, работници, които работят, помагат. Когато дойдох в Троянския манастир, бяхме само аз и отец Василий. Сега, слава Богу, се намират и други братя и послушници. Но това е един от големите проблеми на Българската църква - малкият брой монашество. Но аз съм убеден, че постепенно нещата ще се нормализират и Бог ще открие очите на много хора към монашеството. Защото то е едно изрядно и достойно служение на църквата Христова, което определя и цялата й духовност. Убеден съм, че България има големи възможности, че българският народ има вътрешни сили, не се поддава на тези, аз ги наричам провокативни изказвания, по медиите, тласкащи само към негативизъм и към някакви подтискащи мисли, не се поддават на това. Ние трябва да бъдем реалисти, защото не може да се говори само за лошо и само за негативно, лично аз не се поддавам на подобни приказки, напротив - вярвам и съм убеден, че нашият народ има големи сили, големи възможности и че добри дни и благоденствени и хубави години очакват нашата нация.


Троянската света обител "Успение Богородично"

Троянският манастир е третият по големина в България - след Рилския и Бачковския. Намира се на 10 км. югоизточно от Троян. Основан е в края на 16 век. и става  известен със своята архитектура, дърворезби и невероятните стенописи в манастирската черква, дело на Захари Зограф - един от най-великите възрожденски художници. Силно впечатление прави и дърворезбеният иконостас, работен през 1839-1840 г. от новоселския резбар Никола Матеев. Тук е прочутата чудотворна икона "Св. Богородица Троеручица".
В годините на Възраждането манастирът бил известно книжовно средище и спомоществовател за издаването на редица богослужебни книги. И днес в богатата му  библиотека има много ценни издания.
Манастирското братство активно участва в борбите за национално освобождение от турските завоеватели. На 20 януари 1872 г. Васил Левски организира тук единствения в страната монашески революционен комитет, начело на който застава тогавашният игумен Макарий. Има музейна сбирка, запазено е автентичното скривалище на Васил Левски.
 По време на Руско-турската освободителна война Троянският манастир става изходна база за разузнавателната дейност на Трета пехотна дивизия, командвана от генерал-лейтенант Павел Карцов. Тя осъществява през лютата зима на 1877-1878 г. драматичното преминаване на старопланинския проход.
Храмовият празник на манастира е на 15 август - Успение на Пресвета Богородица.
В черквата  "Успение Богородично" в мраморен гроб е положено тялото на българския патриах Максим, по изричното му желание.
 

Троянският манастир
 

Музей на Васил Левски
 

Чудотворната икона "Света Богородица Троеручица"

 Новото крило на манастира