Чукотка - светът на истинските хора

Ирина Решетова


Чукотка е най-отдалечения, труднодостъпен, неизучен и суров регион на Русия. Тук човек се чувства като песъчинка в безмълвната белоснежна пустиня. С пристигането си може да се насладите на свежите повеи на вятъра, който идва откъм двата океана, да се запознаете с уникалната флора и фауна на Арктика, да разгледате загадъчните паметници на древните жители на Чукотка и стъпили на единия континент да видите отсреща другия.

Мястото, където се сливат два океана
Чукотски автономен окръг е най-североизточния район на Русия и Евразия. По площ надхвърля площта на която и да е европейска държава - 721,5 хил. кв. км, при това регионът е един от най-рядко населените в Русия: на обширната територия на Чукотски автономен окръг живеят едва 50 хил. души, половината от които са представители на малобройните северни народи.
Чукотка се врязва като клин между двата океана – Северния ледовит и Тихия. Затова стигнете ли нос Дежньов (най-източната точка на континентална Русия) отляво ще видите морето на Северния ледовит океан, отдясно – Тихия океан, пред вас ще се открие новият континент – Северна Америка, а като се огледате назад ще видите безкрайната тундра на североизточна Евразия.
Чукотка също така е единственият регион на Русия, разположен и в двете полукълба. Само на две места на планетата 180-ят меридиан, който разделя източното и западното полукълбо, минава по суша – през Чукотка и тихоокеанските острови Фиджи.

Светът на чудната природа на Арктика
Чукотка е тундра. Огромните хълмисти пространства са покрити с мъх, дървета-джуджета (миниатюрни брези, върби и други пълзящи по земята дървета) и трева. През краткото полярно лято, благодарение на арктичните плодове, гъби и цветя, тундрата се превръща буквално в разноцветен килим, който пламти с ярките си цветове и аромати. Но в най-закътаните места и през лятото може да се види сняг.
Едва в края на октомври, след периода на дъждове и мъгли, пада първия сняг. Снегът вали до юни следващата година. Това е периода, през който над Чукотка се спуска дълга зимна полярна нощ, когато слънцето се вижда само за час-два през деня. Чукотското крайбрежие е едно от най-ветровитите райони на Русия. Рекордните пориви тук достигат 80 метра в секунда). Ако посетите това място през зимата, пак ще останете впечатлени. През това време на годината може да наблюдавате уникално красивото природно явление - северното сияние.
Пролетта идва тук за кратко, само в края на юни. Тогава дебелата няколко метра снежна покривка започва бавно да се топи, като залива населените места с дълбоки локви и превръща тундрата в непроходим мокър лабиринт, над който се чуват хиляди птици, долетели от юг. Едва през юли и август отново ще започне пъстрото и дъхаво полярно лято.

Житейската философия на местното население
Ако дойдете в Чукотка, ще с сблъскате с множество необичайни и непонятни на пръв поглед явления.
Тук например вратите не се отварят отвътре навън, а обратно – отвън навътре. Това е така, защото през зимата, дълга почти 9 месеца в годината, много често снегът затрупва къщите до покрива. И за да излязат сутрин хората от домовете си, трябва да отворят вратата навътре и да прокопаят тунел в снега. Ако вратите се отваряха навън, излизането би било невъзможно.
И една друга местна особеност: ако се сблъскате с някого пред входа на сграда, този, които излиза винаги първо дава път на влизащия и тогава излиза. Хората, които живеят в условията на постоянен студ, винаги първо пускат влизащите с тяхната топлина, а после излизат.
Коренните жители на Чукотка, чукчите и ескимосите, са много весел народ и обичат празниците. Всяка зима тук се провеждат надбягвания с кучешки и еленски впрягове. През лятото на брега на Беринговия проток се провежда фестивалът „Берингия“. Празникът включва изпълнения на фолклорни групи от различни кътчета на Чукотка, майсторите на народни занаяти показват произведенията си, провеждат се състезания между отборите по национални спортове. В края на лятото в Анадир – столицата на Чукотка, се провежда фолклорен фестивал на коренните жители «Ергав».
Също така през цялото лято имате уникалната възможност да наблюдаване истински лов на китове. Коренните жители на Чукотка се отнасят със специално уважение към обкръжаващия ги свят: след като извлекат убития кит на сушата, те задължително отрязват от него парче, което хвърлят в морето с надеждата, че китът ще се роди отново и ще се върне при хората.

Тайните на древна Чукотка: храмът от кости на китове и хората-гъби
В югоизточната част на Чукотка на остров Итигран се намира един от най-загадъчните паметници на културата на Арктика – Китовата алея. На този никога не обитаван остров има два реда вкопани в земята ребра и черепи на гигантски гренландски китове, като дължината им е около 500 метра. Височината на ребрата достига почти 5 метра.
Учудващо е, че костите са специално докарани тук от други места. От алеите тръгва покрита с камъни „пътека“, която води до кръгла площадка, представляваща пръстен от камъни, в центъра на който има древно огнище с пепел. Учените го наричат светилището на древните ескимоси. Странното е, че съвременните ескимоси, които с голяма грижа и почит се отнасят към гробовете и останките от къщи на предците си, не знаят нищо за предназначението на тези стълбове, Китовата алея изобщо не фигурира в преданията от устното народно творчество на този народ.
Друг интересен паметник на древните ескимоси, запазен до наши дни, са Пегтимелските петроглифи. Паметникът представлява рисунки, издълбани в скалите на височина 20-30 метра. Рисунките датират от около 2 хиляди години. Изобразяват ловни сцени на древните хора и странни човекоподобни същества с глави като гъби. Учените все още спорят какво точно са изобразили древните ескимоси. Някои ги сравняват с рисунките на древните маи и ги свързват с употребата на халюциногенни гъби. Други смятат, че изображенията са породени от срещата на древните ескимоси с извънземни цивилизации.

Визитна картичка

Лъгъо Раветлъан
Чукчите наричат сами себе си „лигъо раветлъан“, което в превод означава „истински хора“.


С пристигането си в Чукотка вие...

•  попадате в най-крайната североизточна точка на континента Евразия;

•  може да застанете в единствената точка на Земята, където се пресичат 180-я меридиан и Северния полярен кръг;

намирайки се на единия континент, може да видите другия;

•  ще усетите, що е то полярна нощ и полярен ден;

•  ще се озовете на място, където се сливат два океана;

•  може да наблюдавате северното сияние;

Как да стигнете:

От Москва до гр. Анадир, столицата на Чукотка, се стига само със самолет. Придвижването по Чукотка е затруднено, поради липсата на пътища, затова от едно населено място до друго се пътува със самолет или хеликоптер. През лятото между селищата може да се пътува и по море.
Пътуването до което и да е населено място в Чукотка става само с разрешение от Федералната служба за сигурност. Причината е близостта на руско-американската граница.
Ако сте решили да пътувате до Чукотка, препоръчваме ви да се възползвате от услугите на туристическа фирма, която ще ви включи в организирана група.

Перлата на Арктика
Остров Врангел

Истинската перла на територията на Чукотски автономен окръг е природния резерват „Остров Врангел“, наричан още „родния дом“ на белите мечки. По био-разнообразие остров Врангел няма равен сред всички останали островни територии в Арктика и превъзхожда целия Канадски арктичен архипелаг.


Белите мечки и сините китове

Въпреки суровия климат (средната годишна температура тук варира от -4,1 до -14°С) природата на Чукотка изумява с многообразието си: около 1300 растителни вида - от арктични мъхове и лишеи до дървета от вековната тайга, над 400 вида риби, 220 вида птици.
Повечето животни, обитаващи Чукотка, са включени в Червената книга на Русия, измежду които: бяла мечка, снежен овен, нарвал, гърбат кит, финвал, сейвал, сив и син кит, ивичест кит и други.
Много растения и животни намират приют около геотермалните извори.