14 Юли 2026вторник22:44 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Чувство на безпомощност

/ брой: 137

visibility 8911

Константин В. КИСИМОВ

Сещате ли се защо допреди двадесетина години нямаше такова чувство на безпомощност срещу природни бедствия? Не се търсеха панически доброволци да влизат в огъня или да плуват във водите, да разчистват строителни развалини или да изриват кал, да претърсват планините. Народът не се чувстваше сам срещу природните стихии.
Основната причина - защото съществуваше Българската армия. Ако някъде станеше голяма беда и положението ескалираше до твърде застрашително, или оправянето на последствията изглеждаше непосилно, властите пращаха армията - десетки или стотици войници, с тяхната невероятна за цивилните ни представи техника, с техните палатки, с техните подвижни щабове, ако трябва - и те оправяха всичко. Пожари, наводнения, земетресения, срутвания в мини, тежки производствени аварии, всякакви спасителни акции, дори понякога - спасителни и издирвателни акции за отделни бедстващи хора... Като пратят армията, проблемът по борбата с бедствието се решава.
А помните ли, когато преди двадесетина години започна една натовска пропаганда, че на България не й била нужна тази голяма армия? Това било остаряла, примитивна концепция. НАТО щяло да поеме нашата защита от външен враг. Съкратиха армията. На България не били нужни мощни оръжия - съветски били - унищожихме ги в едни шахти за собствена сметка. Не ни били нужни и стотиците, и хиляди самолети, вертолети, танкове, БТР-и, подводници - раздавахме ги, бракувахме ги, нарязахме ги на скрап. И се обещаваше, че след като премахнем целия този товар от Варшавския договор, в България ще се изгради една малка, професионална, високотехнологична и високоефективна армия. Така било по-добре за България - нямало нужда от повече.
Тук ще пропуснем много история: как с хъс разрушихме граничната отбрана и кльона по турската граница, а след това строихме и плащахме нова калпава ограда; как се оказа, че не толкова НАТО ще ни пази, а ни карат нас да пратим армия в Украйна да пазим НАТО - и съответно трябва да купуваме наново военна техника... Но темата тук е само един аспект от цялата тази жалка история: Е, къде е сега тази високотехнологична и високоефективна малка армия да загаси пожарите?

Фейсбук

Оставете Куба да живее!

visibility 792

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ