Чужденци си измайсториха мартеници за късмет

Чужденци пяха българските народни песни "Боряно, Борянке" и "Дилмано, Дилберо" и се учиха да правят мартеници, въпреки горещите политически събития у нас през последните дни. Гостите от Белгия, Германия, Англия и Чехия бяха за два дни в страната във връзка с проект по програма "Грюндвиг" на Европейската комисия. Той се нарича "Проучване на технологии и нов подход за обучение на възрастни в сферата на изкуствата". Основният участник от българска страна е фондация "Човещина", чийто президент е проф. Любен Димитров. Представянето на проекта се състоя в Информационния център на ЕС в София. Домакините бяха любезни да поканят ДУМА на събитието, която стана свидетел на това как иновативните подходи могат да приобщят повече възрастни хора не къде да е, а именно в областта на изкуствата.  
Това е едно хуманно дело, подчерта проф. Любен Димитров, който представи дейността и задачите на фондацията, която тази година отбелязва 20-годишен юбилей.   
Ние сме си поставили за цел да научим нашата група, която се състои от представители от Англия, Белгия, Чехия, Германия и България, да посещава музеите и да се възползва от тях, не само като зрители, които разглеждат, но и като участници. Те може да си измислят събития, обвързани с експозицията или с това, което са решили, че искат да правят, каза за ДУМА Цветана Платиканова, която е координаторка на проекта за България и член на УС на фондация "Човещина". Тя допълни, че една от задачите са именно творческите ателиета в музеи и галерии, чрез които "хората имат шанс да оцветят живота си".         
В тази насока са и усилията на чужденците, участващи в проекта, чиито ръководители подробно представиха с какво са се занимавали техните възрастни. Обикновено водачите на групите, които са между 6 и 8 души от държава, са млади и амбициозни лидери.

Цветана Платиканова помагаше на чужденците

Такъв е и белгиецът Еуоут Ванхоке, който е инициатор и координатор на целия проект. Той разказа пред ДУМА с какво е важна тази инициатива:  
Смятаме, че проектът за методологиите и новите технологии в обучението е ценен, особено за по-зрелите хора, тъй като те могат да посещават музеи и едновременно с това да получават артистично обучение. Сега в Европа се прави много за децата и младежите в това отношение, а когато възрастни отидат в институцията, някой водач само им говори и говори, а те не правят нищо. Хубаво е нашите родители да имат приятни и полезни срещи в музеите, където може да се чувстват включени в събитието, посочи главният координатор. Той допълни, че е ценен опитът и на шестте партньори в проекта, затова са тук, за да разменят повече идеи и контакти. 

Белгиецът Ванхоке чудесно се справи със задачата 

Започнахме да работим преди 5 години с хора в пенсионна възраст. Искаме да ги върнем отново в социалния живот, сподели чаровната Олга, ръководителка на чешката група. Тя отбеляза, че дейностите, които предлагат на ентусиастите, се увеличават постепенно. Всеки месец те посещават изложби, след което обсъждат видяното в обща дискусия. Служат си с методите диалог, изказване на собственото мнение... Участват в уъркшопове и творчески работилници. Използват различни техники в изкуството като апликации, инсталации и пр. Олга добави, че за обучението на възрастните е много важна помощта на доброволците.
Много примери на съвременно изкуство демонстрираха и от германската страна. А англичаните, преди да посетят България, обстойно са изследвали нашия фолклор и традиции. Останали възхитени и от морето, което имаме, напомняйки им на техния град. Опит и впечатления споделиха и останалите участници, те представиха своите работни сайтове и обясниха какво са свършили до момента. А доц. Димо Димов от българската група, който скоро се завърна от Антарктика, заинтригува чужденците със своя разказ и презентация.       
След работната среща последва заслужена почивка и... една приятна изненада. Всички участници се запътиха към заседателната зала на хотел "Рила", където ги очакваше импровизирано ателие за мартеници. Под ръководството на Цветана Платиканова чужденците връзваха, усукваха и опъваха бели и червени конци, докато не се получеше интересна форма. После с любопитство се запознаха и с българския обичай, предвестник на пролетта, и символиката на Пижо и Пенда.             
Не знаехме какво е това, като пристигнахме и видяхме толкова много мартеници по улиците..., призна Ванхоке. Знам, че трябва да се подари за късмет на 1 март и че има легенда за нея, добави белгиецът, който не само че се научи да прави мартеници, но и пя нашенски народни песни. Към него се присъединиха и колегите му, които припяваха на малчуганите от детската вокална група от Севлиево с ръководителка Ваня Ангелска. Те дойдоха специално да поздравят гостите. Изпяха "Боряно, Борянке", "Дилмано, Дилберо", шопски песни, както и песен за мартеницата.   
Участваме в този проект, защото смятам, че и най-умните и учени хора имат нужда от малко повече изкуство в живота си, допълни актрисата Платиканова, която мнозина познават и като председателка на сдружение "Приятел на детето". Още повече, че ние имаме голям капацитет в това отношение - при нас има много музиканти, актьори, художници, писатели. Основното ни ядро е съставено от университетски преподаватели и педагози, които се занимават и с деца, и същевременно работим и с други фондации и организации. Една от задачите ни е да посещаваме Дома за артисти ветерани в столичния квартал "Захарна фабрика", подчерта Платиканова. Тя сподели, че това е 17-и проект, по който работи по европейска линия. В случая - с възрастни над 55 години, като проектът продължава две години - от септември 2012 г. до края на август 2014 г., обясни българската координаторка. Според нея това е добра културна дипломация.
Сега у нас пристигнаха 23-ма души от Англия, Белгия, Германия и Чехия, защото полската група не успя да дойде, иначе и тя участва в проекта. Част от българската група ще посети до края на годината Англия (през юни) и Лайпциг (през септември).    
Чужденците останаха доволни и впечатлени не само от Националната художествена галерия и Етнографския музей, които разгледаха, и музея "Земята и хората", чийто кристали и камъни напълно ги вдъхновиха, но и от града като цяло. 
Чувстваме се добре дошли и ще се върнем пак, обеща Е. Ванхоке, който прояви интерес и към нашите ски... Неслучайно неговата група  остана още някой ден, за да посети и Рилския манастир.