29 Март 2024петък09:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Атанас Кременлиев:

Чужди съветници сбъркаха прехода

Отзованите сега посланици бяха обект на специална операция на ЦРУ с кодово название "Ухажване", разказва разузнавачът от кариерата

/ брой: 10

автор:Ина Михайлова

visibility 2193

АТАНАС КРЕМЕНЛИЕВ е разузнавач от кариерата. В българските органи за сигурност служи 29 години, от които 25 в Националната разузнавателна служба. Бил е зам.-началник на "Западни страни и НАТО" в Първо главно управление, полковник. Работил е в пет отдела, което е рядкост за разузнавачите - обикновено те са специалисти в едно направление. През м.г. издаде книгата "Из лабиринтите на българското разузнаване" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски") - изповед за част от преживяното и откровения за тайнствата на разузнавачите.


Цитат:
"Доброжелателите" отвън и днес искат икономически слаба България


- Г-н Кременлиев, всичко ли е "разконспирирано" около българския преход?
- Смятам, че не. Голяма част от кадровите дела, т.нар. досиета, които отидоха в едноименната комисия със сложна абревиатура, са, така да се каже, второстепенни. Големите случаи и не бяха предадени. И ако комисията изнася факти и дава, общо взето, негативна оценка на разузнаването, това е така, защото няма пълна представа за свършеното в действителност. Не са разкрити сериозните източници на българското разузнаване. А то имаше неколкостотин такива сътрудници - високопоставени лица, чуждестранни министри, генерали, водещи журналисти, политолози, анализатори. 
- Но в управлението на страната се смениха различни политици. Те имаха ли достъп до натрупаната информация?
- Ограничен кръг от хората по върховете имаха. Те са бъркали, ровили са, почти всичко са чели, но гласност не е дадена.
- Каква е връзката на ДС с нашите дисиденти? Каква беше ролята им в прехода?
- Сега се правят оценки, че дисидентските движения са тези, които направиха възможен прехода. В някои държави те бяха много силни - в Съветския съюз (в писателските и еврейските кръгове), в Полша ("Солидарност"), чехите имаха своя Вацлав Хавел и "Харта 77", германците имаха силно антисоциалистическо движение в клерикалните среди. У нас организирано дисидентско движение нямаше. Съпротивата срещу властта беше от собствената партия. Западът много се чудеше какъв е този феномен у нас. Дори Живков в тесен кръг казал: "Да дадем на 30-40 души да лаят, защото не мога да обяснявам на Запада защо при нас няма дисиденти." Но му казали: "Не трябва да цепим интелигенцията, трябва да съхраним единството."
На мен са ми известни два случая, в които "противникови" разузнавания - основно ЦРУ, направиха опити да създадат изкуствено дисидентско движение в България. Единият беше с разпространяването на "Харта 77" на чешките дисиденти у нас. Имахме човек в групата, която реализираше проекта, той ни съобщи навреме каква е целта на операцията и всичко бе прихванато в началото. Вторият опит беше на няколко разузнавания - италианско и американско, като използваха територията на Холандия. Там подготвиха човек, който дойде у нас с нова "Харта 78". Движението бе известно като АБД (Асоциация на българските дисиденти). Създадена бе група, хвърляха позиви в София и големите градове. Имаше сериозен смут, започнахме да си прехвърляме вината. Макар и случайно, човекът беше заловен. Заснет бе специален филм, който бе излъчен. След това направихме опит наши журналисти да посетят кантората в Амстердам, която служеше като прикритие на това движение, и да вземат интервю, но всичко бе покрито.
- С прехода, с ДС и с разузнаването са свързани и митичните куфарчета с червени пари? Колко дадоха на вас?
- (Смее се.) Дори и разузнаването намесват. А то имаше едно силно направление - научно-техническо, което беше полезно на държавата в годините на ембарго за технологии. И създаде работа на българските предприятия. Официално се признава, че то изгради две сериозни направления в икономиката ни - електрониката (бяхме доста напред) и химията (особено лекарствените средства). За да се гарантира работата по тези направления, да се заобикаля ембаргото, се създадоха фирми от името на външнотърговски централи, в които решаваща роля играеше разузнаването. Тези фирми, оглавявани от наши оперативни работници, се справяха успешно и имаха доста средства - и в задгранични банки, и в страната. Силно беше предприятието "Инко", то имаше над 30 млн. лв. печалба в началото на демократичните промени. Новите управници обаче сложиха свои хора начело на фирмата и за няколко години тези пари изчезнаха. Те не се изпариха по времето на социализма, не изчезнаха и в периода, в който все още на власт беше социалистическата партия, а след това, по време на другите правителства. Но е пресилено е да се смята, че тези фирми са били перачници на пари и чрез тях са изнесени милионите на България.
Що се отнася до митичните куфарчета, нещата са силно изкористени. Партията беше масова, имаше над 1 млн. членове, печеливши вестници и издателство. Всички плащаха членски внос, а работещите зад граница - и във валута. Доколкото знам, тези пари са отивали в специален фонд. Естествено партията в някаква степен се е разпореждала с тях, но нямам информация на кого и как са давани, как са употребени. Темата с куфарчетата се преекспонира и се използва и досега от политици за дискредитиране на партията.
- Как се отрази промяната на българското разузнаване? Кои са виновниците за смазването му?
- Българското разузнаване в началото на прехода беше добре функционираща система - солидна, с качествен информационен продукт. Имаше и своите слабости - беше много раздуто за мащабите на страна като България. Нуждаеше се от преструктуриране, но се тръгна по пътя на отрицанието и унищожението. Това стана по препоръка на многото чуждестранни съветници у нас. Те бяха свързани с противникови специални служби, действаха по техни указания - разни Мишевци, Алексиевци, Джон-Паницовци и др. храненици на Запада, които дойдоха в България и започнаха да дават съвети. Американците дори поставиха като условие закриване на научно-техническото разузнаване за начало на диалог с тях.
- Можеше ли преходът да бъде по-различен?
- Да. Нашият преход е най-сбъркан, най-неизгоден за хората в сравнение с другите социалистически страни. Рушеше се, а не се градеше. В разузнаването бяхме в безтегловност. След промените никой не ни търсеше. Сами стигнахме до извода, че трябва да помогнем, да съдействаме с потенциала, който имаме. Имахме добри агентурни позиции в страни, изживели подобен катарзис - Гърция, Испания, Турция. Хората изявиха готовност да дойдат и да помогнат. Предложихме това - и на Петър Младенов, и на Желю Желев, и на Андрей Луканов, и на др., но не последва реакция. Бяхме навлезли в дълбокия коловоз, който ни доведе до лоши последици.
Дори и ние, разузнавачите, не успяхме да се възползваме от случилото се за собственото си оцеляване. Чехите, като ги уволниха, използваха агентурата си на Запад, за да създадат фирми. Като докладвали на Вацлав Хавел колко дълбоко разузнаването е навлязло в икономическия живот на страната и умували какво да правят, той попитал: "Спазват ли законите?" Отговорили: "Спазват ги." "Полезни ли са на държавата?" "Полезни са." "Тогава работете с тях, не ги закачайте." Дори руснаците се ориентираха по-добре от нас и навлязоха сериозно в бизнеса.
- И при нас сигурно е имало такива?
- Разузнавачи? Не, не ми е известно. Единици имат що-годе свестен бизнес, основната част разчитат на пенсиите.
- Защо тези, на които дадохте информация и съвети, не поискаха държавата да има друг преход?
- Отдавам го на некомпетентността на политическата класа. Случайни и безотговорни хора излязоха на повърхността. България така и не роди голям политик на прехода, с малки изключения.
Не запазихме нито един клон на промишлеността. Разузнаването създаде поне два, няма ги. Парите от сбърканата приватизация - чисто разграбване на националното богатство от порядъка на 70-80 млрд. лв., отидоха в безотговорни хора, които не ги реинвестираха. А забраниха на специалните служби да се занимават с проблемите на приватизацията. Иван Костов официално им каза: "Нямате работа там да се месите!" "Доброжелателите" отвън искаха и искат икономически слаба България.
- Другите държави правили ли са "експерименти" в областта на националната сигурност и дипломацията, каквито правим ние?
- В Испания например след падането на Франко взеха решение и унищожиха всички досиета. В Австрия по време на студената война 50 000 граждани с леви убеждения са имали досиета в тайната полиция. Когато става въпрос какво да се прави с досиетата им, парламентът приема решение и ги унищожава.
А въпросът с дипломатите... През 70-те години на миналия век американците измислят една операция "Ухажване". Целта е да се осигури дълбоко агентурно проникване в социалистическите страни и посредством агентурата да се работи в посока ерозиране на социалистическата система.
В ЦРУ се създава елитна група от 300 души, които имат пълномощия, където намерят гражданин на социалистическа държава, без формалности, без проучване да му отправят предложение за сътрудничество. Доктрината "Ухажване" се възприе от всички разузнавания на капиталистически държави, които работеха срещу нас, под ръководството на ЦРУ. В нея ние, българите, бяхме главна прицелна точка. Разглеждаха ни като най-близка на СССР държава и чрез България се търсеше възможност за проникване в Съветския съюз.
Всички посланици, които днес отзовават и разпъват по медиите, са завършили в СССР, част от тях са женени за рускини. Те бяха основна цел на ЦРУ. В онези години регистрирахме по 30 опита годишно за вербуване на наши дипломати, журналисти, търговци - сериозна атака. Търсехме контакт с тези хора, не толкова за да бъдат наши сътрудници (дипломатите сами събират информация, това е част от работата им), а за да ги предпазим и подготвим за срещите им с чуждите разузнавания.
Но всяка промяна у нас се е използвала, за да се прехвърли вината на специалните служби.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 455

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 542

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 587

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 526

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 532

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ