22 Януари 2020сряда01:19 ч.

Мнение

Чуждият опит остава чужд

Кодексът за поземлени отношения не решава кардинални въпроси

/ брой: 41

автор:Въто Христов

visibility 1751


През август-септември 2016 г. в медиите се вдигна голям шум, че Министерството на земеделието и храните се е заело да подготви Кодекс за поземлените отношения. Идеята има над 2-годишна история. Говореше се, че документът ще бъде готов до средата на ноември м.г., след което ще бъде предоставен за обсъждане, корекция, внасяне в МС и в НС. Но съдбата реши друго. От прибързани и недобре обмислени действия и за да се спази Законът за обществените поръчки, договорът за изпълнение е сключен на 9 ноември 2016 г. Конкурсът е спечелен от Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" срещу 385 000 лв. без ДДС. Проектът е изготвен и предаден на МЗХ на 15 януари т.г., с една седмица закъснение. Това не е беда. Документът на 276 страници, съдържа 643 члена и 43 параграфа като допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.
Когато човек, що-годе запознат със законите, свързани със земеделието, прочете предложения проект, в него ще възникнат много въпроси и мисли. Какви бележки са направени от комисията по чл.6, т.2 (от договора) при обсъждането на проведени срещи между 20 и 25 януари т.г. и кое е наложило да се подпише Допълнително споразумение (на 25.01.2017 г.), с което "Комисията разглежда предоставените документи в срок до 19.05.2017 г. и в случай, че не констатира пропуски или непълноти, се подписва приемо-предавателен протокол между страните, с които работата се приема без забележки". Споразумението също предизвиква размисли. Явно се очакват новото Народно събрание и правителство.
За изпълнение на поръчката МЗХ ще плати на адвокатското дружество 462 хил. лв. с ДДС. Сметките показват, че всяка страница от Кодекса струва 1674 лв. Като се изключат 50 страници - съдържание, повторения и пояснения на използваните термини, то една страница излиза над 2000 лв. Как ще погледнат на тази сума писателите, поетите, журналистите и научните работници?

За сгрешения подход

при разработване на Кодекса в. ДУМА сигнализира на 31.08.2016 г. Защо тази работа не свършиха специалистите от Дирекция "Поземлени отношения и комасация"? Парите щяха да се икономисат, а и качеството на проекта щеше да е по-високо.
В Кодекса са третирани 8 закона и 2 наредби, които се отнасят за поземлените отношения. Четири от действащите закони и наредбите се отменят, тъй като техните разпоредби се вливат в Кодекса. В три закона се правят козметични поправки в някои членове или алинеи.
Интересна е съдбата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (1991 г.), който е основен в поземлените отношения. Досега той е променян 65 пъти, а с Кодекса се отменят над 40 члена и 7 параграфа. Промените са посочени в параграф 1 и заемат 2 страници. Липсва ми достатъчно въображение, за да си представя какво е останало от него. Защо не се отмени и не се включи изцяло в предлагания проект, тъй като той е в основата на поземлените отношения - собственост и ползване?
С предлагания законов документ не се решават два кардинални за собствеността на земеделската земя въпроса.
Първият е за продължаващото раздробяване на собствеността, което нарасна при възстановяване на земята в реални граници. Това трябва да се преустанови. Ако стане, как ще се компенсират останалите собственици?
Вторият - ще се ограничи ли размерът на собствеността на земеделска земя? Вместо да се поучим от страните членки на ЕС за създаване на фермерско семейно земеделие, тръгнахме по обратния път. Разрешихме

свободната търговия със земя

и сега сме свидетели на собственици на  десетки и стотици хиляди дка. Отделно 12-15 фондове за недвижими имоти станаха притежатели на други около 2 млн. дка. Макар и малко затихнала, покупко-продажбата продължава. Няма да е далеч времето, когато повечето от земеделската земя ще е собственост на ограничен брой лица. Такава ли трябва да бъде политиката на държавата по собствеността на земята? Колчетата, забити при възстановяване на собствеността, изчезнаха. Сега сме свидетели на ежегодни действия за уедряване както на собствеността, така и на обработваемите площи. Това е залегнало и в постановките на Кодекса. Регулирането на пазара на земеделска земя е кардинален въпрос на поземлените отношения, но в проекта не съществува. Не беше зададен и в Техническата спесификация (заданието).
Съществена част от поземлените отношения са арендните отношения. Това са отношенията собственик - ползвател, но у нас се наложиха понятията арендодател - арендатор. Те за България са изключително важни, защото нашето земеделие е арендаторско - 80% от обработваемата земя се арендува. Като се прибавят и вече арендуваните мери, пасища и ливади, площите са около 40 млн. дка. Собствениците арендодатели са над 1,5 млн.
През последните години този въпрос се е повдигал пред всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Отношение по него взе и бившият омбудсман Константин Пенчев, и медиите. За съжаление властите останаха глухи за оплакванията и предложенията. Имитираше се загриженост, но само на думи, без конкретни действия.
В предлагания Кодекс - глава четвърта, се започва с Договор за аренда, а не с арендуване на земеделска земя. Тук трябва да се регламентира: кой може да отдава земя под аренда; кой може да арендува; размера на арендуваната земя; разтеглив е срокът за арендуване на земята - от 5 до 15 г.; МЗХ и МП да подготвят типов договор, отнасящ се за цялата страна, а областните дирекции и общинските служби по земеделие да го конкретизират за района, общината и землището. Размерът на арендното заплащане сега се определя от арендатора (силния). Възмутително е предложението, че арендаторът не може да плаща "по-ниско от една трета от средното арендно възнаграждение за съответното землище" (чл.258, ал.3). И сега част от

крупните арендатори

постъпват по този начин. Защо им се предоставя тази възможност?
Не е подходящ терминът "арендно възнаграждение". Излиза, че арендодателят (собственикът) е възнаграден от арендатора, а не получава онова, което му се полага като собственик. Неоснователно срокът за арендуване е много разтегнат от 5 до 15 години. Във Франция този срок е закован на 9 години. Липсва представител на арендодателите в този процес, макар че такива организации съществуват.
Усложнена е процедурата по регистрацията на договорите за аренда. Всички минават през нотариус, Общинска служба "Земеделие" и съда по вписване. Защо това да не става само в случаите, когато се отдават под аренда сгради, животновъдни ферми, трайни насаждения, хидромелиоративни съоръжения и др. Когато се арендува земя, това да става само в Общинската служба. Опит имаме. По този начин се постъпва и сега, когато земята се арендува само за една година. Така постъпват и във Франция. Ще се спестят и време, и средства. Но явно правната гилдия ще бъде ощетена.
В проекта е отделено значително място на преарендуването. За земите от ДПФ и ОПФ не се разрешава, а за земите на дребните собственици е възможно. Нима не се знае, че в последните години това е повсеместна практика от едрите арендатори с цел да намалят площите и да избегнат санкциите при прекалено големите субсидии. Интересно е защо сдруженията за напояване заемат толкова предно място в Кодекса - от чл. 41 до чл. 70. Не знам как е оценило своята работа адвокатското дружество за членовете от 422 до 493, които са не само повторени, а и потретени. Дали е видяла това оценяващата комисия?
Нямам за цел, а и възможност да изложа всички бележки по предложения проект. Общото впечатление е, че са положени максимални усилия нещата да се усложнят, а юристите - да са по-големи участници в поземлените отношения от земята, собствениците, ползвателите и административните служби, отговарящи за управлението и контрола на тези отношения.
Много пъти са правени предложения, включително и от МЗХ,

да се създаде Агенция за земята

Агенции у нас има за какво ли не. Но за почти половината от територията на България, каквато е земеделската земя, няма. МЗХ се е вкопчило в тази дейност и не смее да я загуби. Защо ли?
Не искаме и да се поучим от опита на страни с добре развито и регулирано земеделие. Във Франция има 3 нормативни документа, които определят, направляват и контролират поземлените отношения. Това са Земеделският кодекс, дружествата за комасация и земеделско настаняване (САФЕР, 1960 г.) и Законът за арендата. Но кой да проучи този богат опит, а камо ли да го внедри. Чуждият опит за нас остава чужд!
С предложения проект се потвърждава първоначалното ми предположение, изразено през август и септември м.г., че с Кодекса се цели да се бетонира статуквото, а не да се отстранят допуснати слабости и да се решат проблеми, които явно сме пропуснали или забъркали. Предлагам на служебния министър Христо Бозуков да изиска писмено становище на комисията, натоварена по договора да оцени и приеме Кодекса. Тогава ще станат ясни и други неща. А обсъждането ще е полезно за окончателното становище по Кодекса.

В Македония внасяли тонове боклуци от България

автор:Дума

visibility 44

Антитерористи ги гласят за охранители

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 14

Грипът настъпва в България

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 14

Хотелиери и ресторантьори искат 5% ДДС в туризма

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 14

Откриха 50 тона полско птиче месо със салмонела

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

БАБХ си купи пикапи за над 1,5 млн. лв.

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 14

Русия има ново правителство

автор:Дума

visibility 0

Гърция с кампания за връщане на "мозъци"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Малайзия отказва да е сметището на света

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 14

Наемници избягали от Либия в Италия

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 14

БНР в мъглата на неяснотите

автор:Павлета Давидова

visibility 87

/ брой: 14

Кога (ще) свърши войната?

автор:Велислава Дърева

visibility 116

/ брой: 14

ГЕРБ - Граждани за Екипно Рушене на България

автор:Юри Михалков

visibility 101

/ брой: 14

По въпроса за вноса

автор:Владимир Георгиев

visibility 55

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ