31 Май 2020неделя15:39 ч.

Интервю

Д-р Цветеслава Гълъбова: Слушайте новини за пандемията до 15 минути на ден

По пътя към преодоляването на кризата не бива да губим своята човечност и толерантност, казва директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", член на новия Медицински съвет

/ брой: 60

автор:Деси Велева

visibility 2733

Д-р ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена в София. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от 11 години е неин директор. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз. Д-р Гълъбова е член на новосформирания Медицински съвет за борба с коронавируса. 

- Д-р Гълъбова, намираме се в безпрецедентна ситуация, в която стотици хиляди българи са в изолация, не знаят какво ги очаква в близкото бъдеще и кога ще се излезе от кризата. Кой е най-големият ни враг в този критичен момент? 

- Българите имаме проблем със самодисциплината. Това го виждаме всички, макар че през последните дни ситуацията доста се подобри. Друг съществен проблем, идващ от нашата народопсихология, е търсенето на конспиративни причини за това, което ни се случва. Предоверяваме се на всевъзможни информационни източници, което също е в общ ущърб.

Виждам и изключителната толерантност у нас към всекидневното консумиране на алкохол. Сега много хора се справят със страховете си, наблягайки на алкохола, което в дългосрочен план ще бъде сериозен проблем. 

- Какво не бива да правим сега, за да не си навредим още повече? 

- Не е добра стратегия да се справяме със стреса и напрежението чрез употребата, освен на алкохол, на всякакви видове психоактивни вещества. Освен това съм категорична, че българите трябва да спазваме информационна хигиена. Информирането за пандемията следва да бъде не повече от 10-15 минути на ден, и то от надеждни източници. Нито е необходимо болестта да бъде цел на разговорите помежду ни, нито е желателно.  

Иначе хората може да стоят пред телевизорите и компютрите си, колкото поискат. Предлагат им се много възможности за разтуха, не е нужно да гледат само информационните канали. Положителни емоции могат да им носят образователните предавания, виртуалните постановки, разходките от музеи и пътувания по света. Възможностите за запълване на времето по този начин са почти безкрайни. Нека да използваме виртуалното пространство за нещо смислено и добро. Можем дори да правим приятелски вечери по вайбър, например. Само няма да можем да чуем звъна на чашите. 

- Пандемията безспорно оказва и ще окаже в бъдеще огромно влияние върху хората. Но за момента кой проблем ни вреди повече - изолацията или страхът от болестта? 

- Изолацията вреди на всеки човек, защото хората сме много социални. Тя тежи, особено ако е дълга. Всички вече започват да разбират и да оценяват огромното значение на живото общуване. А именно него досега пренебрегвахме, за сметка на седенето във виртуалното пространствно. Нещата обаче се обърнаха. Така че изолацията вреди по един начин, страховете от заразата - по друг. И тези страхове са основателни, защото става дума за сериозно заболяване. Вярно е, че едва 20 на сто от хората се разболяват тежко, а само при 3% болестта завършва фатално, но ако ваш близък е сред тях, за вас тези проценти автоматично стават 100. Страхът е съвсем разбираем. Но трябва да подхождаме солидарно, разумно и информирано към проблема. По пътя към преодоляването на тази криза не бива да губим своята човечност и толерантност. 

- Под най-голям натиск сега са възрастните хора. Към тях има повече изисквания за безопасност и повишено внимание към опазване на здравето им. Как може да им се помогне да преодолеят стреса и страха? 

- Тук е ролята на роднините, които могат да им помогнат с всекидневно контактуване по телефона, с настоятелна препоръка да не гледат постоянно информационните канали. Ако им позволява състоянието, те могат да четат, да плетат и да извършват всякакви полезни дейности, които включват общуване. При тях действително е по-трудно и изолацията им се отразява доста зле. Но да не забравяме, че те са рисковата група за по-тежко протичане на болестта при евентуално заразяване. Те трябва да проявят търпение, а близките им да бъдат достатъчно обгрижващи, за да ги предпазят. 

- В момента като че ли един от сериозните проблеми за много хора е неизвестността колко дълго ще трябва да живеят в тази нетипична среда. Може ли да се каже колко време можем да издържим в състояние на изолация, без да има сериозни последици за психиката ни? 

- Това е индивидуално за всеки човек. Всички сме различни с произхода, манталитета, личността, образованието, с възпитанието си. Затова и всяка реакция е различна и зависи от личностните характеристики. По темата са правени експерименти, но един експеримент не може да покрие всички възможни варианти на реални житейски ситуации. 

Нашето поколение за първи път преживява такава пандемия. През последните 20 години говорим за глобализация, че светът е едно голямо село, границите са отворени, пътуваме свободно. И изведнъж всичко се затваря, няма как това да не е сериозен стрес за всички. Ние забравихме какво е да не можеш да отидеш до място, където искаш. Просто купувахме билет и след 2-3 часа бяхме там. В момента от липсата на такива възможности страда почти цялото човечество. Изпитанието е за всички. Такава картина не е пресъздавана от нито един експеримент. 

- България все още е далече от пика на заболеваемостта, в този смисъл е далеч и от края на карантината. Кога могат да се очакват психични сривове - по време на кризата или след преодоляването й? 

- В рамките на кризата можем да очакваме засилване на фобийните преживявания, тревожните разстройства, на острите стресови разстройства. След нея ще се промени и клиниката на евентуалните психични разстройства. Тогава ще дойдат посттравматични стресови разстройства, задълбочаване на тревожните състояния с депресивна симптоматика, може да се отключат и депресивни заболявания. И в двете фази - на кризата и след нея, е възможна тенденция към нарастване на непсихотични разстройства. Искам да подчертая обаче, че не очакваме ръст в психотичните психични разстройства, т.е. на тежките психични разстройства. 

- Отбелязахте, че това, което се случва у нас, е част от цялостната картина в света. По-различен ли е българинът от другите европейци например? По-издръжлив или по-лабилен е той? 

- Не бих се наела да правя такова сравнение, защото нямам претенции, че познавам добре народопсихологията на другите. Фактът, че имаме над 1300-годишна история и сме преминали през какво ли не в социален, икономически и исторически план, за мен е показателен, че сме устойчиви. Ще оцелеем и този път. Абсолютно сигурна съм, че ще се справим. Но е изключително важно да бъдем заедно, да сме разумни и преди всичко - човеци. 

- Преди дни бяхте избрана в състава на новия Медицински съвет към Министерския съвет. Какво очаквате от работата си там? 

- Разчитам, че ще бъдем в помощ на Националния оперативен щаб и ще помогнем на държавата и народа да се справят с кризата.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1278

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 677

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1843

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ