Да бъдеш идиот не е лесно

ГЕРБ съвсем очевидно искат да институционализират собственото си партийно тяло не само като политическо, но и като културно явление. Вероятно заради това от самото възникване на формацията тя е съпътствана от песни. Първо беше химнът им, озаглавен помпозно: "ГЕРБ, ти си надежда". В него анонимен стихоплетец твърдеше, че само нововъзникващата партия може да гарантира светло бъдеще на електората. След това хората на Борисов се опитаха да вкарат в парламента млад рапър, който си падаше по рими от вида "патлака - храсталака - бум мада фака" и обясняваше как гангстерите контролират целия шит (не се притеснявайте, ако не знаете тази дума) на обществото.
Малко по-късно на сцената изгря една дама от Русе, стара поетеса, която реши да възпее Небесната Лъчезария на Генерала. За да не остане по-назад, Веселин Маринов излезе едни гърди (и една кофа пот) пред всички и написа най-лигавата песен на хилядолетието - "Моята полиция", чийто текст и до днес се използва от целокупното население само за глума над властта и полицията. Не трябва да забравяме и още един хит - песента, която прочу позабравената министърка Анна-Мария Борисова и в която се настояваше на обяд децата да хапват по сто банана, двеста круши, триста чушки и домати...
Тези дни обществото чу нов хит, който разтърси дори залинялата от чалга колективна душевност - "Да бъдеш гербер не е лесно". Песента на младата Соня Иванова за пореден път демонстрира културни претенции да спечели сърцето на премиера и вероятно държавно финансиране за следващата петилетка. В текста на песента можем да открием разтърсващи редове: "Да бъдеш гербер, не е лесно, да даваш обич, не е лесно". В това стихче е скрита екзистенциална драма. "Герберите" се опитват да обичат народа, ама да го обичат страстно, а българите очевидно се дърпат и това е причината за елемента на драматизъм "не е лесно".
Между редовете се забелязват опити за плахи пролетно-политически метафори за внезапното появяване, но това е културно харакири, защото знаем, че внезапно появилите се гербери имат еднаква съдба - да бъдат продадени на пазара, а оттам да бъдат купени от фолкпевици, които са в състояние като гимназистки да се възторгват от природните проявления на естетиката.
Вън от шегата заявената културна претенция е доста нелепа. Защото всеядността на ГЕРБ винаги стига до чалга-моделите. От песента, в която две певици се мечтаеха за тройка с премиера, до лиготията за гербера пътят е съвсем кратък. Тоталната чалгаризация на живота роди не култура, а мутирала словесност, пошла музика и Симеон Дянков. Роди направо антисвят. Само в него е възможно да има възторжени песни за управляващата партия, хора, които рисуват на капаците на колите си портрета на Бойко Борисов и много други внезапни форми на тероризъм.
С други думи ГЕРБ се опитаха да споят чалга и политика в едно. Чалготика или политчалга. Което е красив резултат от 20 години безвремие. И следващият път като нищо някоя чалгарка ще оглави ГЕРБ и ще е премиер на държавата. Или пък президент. 
Всичко се опитва да го предскаже. Но досега май се опитвахме да не го видим.