Да доживееш до сто

Людмила Безрукова

През миналата година стогодишнината си отпразнуваха 117 жители на Петербург, през тази година ще го честват още 180 души. Северният град не би трябвало да спомага за дълъг живот. Да вземем само влажния ни климат с безкрайните му температурни промени, особено през зимата, когато здравият студ внезапно се сменя с топло време и обратното. Ама ето че живеят хората!

Сватбата на века

Тази сватба учуди мнозина в града, дори онези, които отдавна нищо не може да ги впечатли. Може ли да се жениш в толкова напреднала възраст? Младоженецът Виктор Фьодоров обаче няма намерение да се шегува. "Решението ми за брак с Лара Сидорова е обмислено и е сериозно - заяви той в гражданското на Петроградски район, където младоженците дойдоха да се регистрират. - С тази жена свързвам надеждите си за целия си останал живот".
Строен, бодър, доста подвижен за годините си, Виктор Алексеич изглежда най-много на 80 години. Всъщност той е на цели 102 години.
- Отдавна живея - казва той, - повече от век! И съм доволен от живота. Особено сега, когато срещнах най-накрая жената на мечтите си. Харесах Ларочка още от пръв поглед.
Лара Яковлевна е по-млада от мъжа си с почти 30 години, което изобщо не я притеснява. За нея този брак, както и за него, не е първи. Има, казва с какво (и с кого) да се сравнява.
Те се запознали в районния Дом на ветераните от войната. Фьодоров отишъл там преди десет години. Той има възрастна дъщеря, която е на над 70 години. Тя постоянно идва да го види, кани го да отиде при нея. Той обаче е непреклонен: тук са връстниците ми, има за какво да си поговорим, какво да си спомним, никъде няма да ходя.
Няма смисъл да го питате за тайните на дълголетието. Казва, че никога не се е замислял за това. Просто е живял. А животът, както и на цялото му поколение, съвсем не е бил лек. Бившият шофьор Фьодоров има зад гърба си две войни. А преди тях, по време на детството му, е преживял разрухата на революционните години. "Корените ми са селски, здрави - казва Виктор Алексеевич. - Винаги съм работил много. Струва ми се, че в това е истинската тайна". И обещава да ни учуди още веднъж - и младата си съпруга, и скептиците, като доживее "най-малко до 150".

Да обичаш човек

Поредния си рожден ден жителката на Сестрорецк Мария Соколова планирала да отпразнува както обикновено скромно, с дъщерята, внуците, правнуците. Но щом седнали на празничната маса, в дома й пристигнали гости от районната администрация. Нямало как да не поздравят с юбилея един от най-старите си жители.
Мария Афанасиевна отбеляза стогодишнината си на 1 февруари. По думите на дъщеря й Татяна Катишева, "здравето на мама е добро, въпреки че е малко слабичка, не обича да седи без работа, помага в домакинството". Между другото дъщеря си Мария Соколова родила, когато вече била прехвърлила 40-те - по онова време това било "категорично късно". След като загубила обаче по време на блокадата на Ленинград двете си малки деца, тя след войната не мечтаела за нищо друго, освен отново да стане майка. Сега Мария има шест внуци и още толкова правнуци. "Не съм живяла напразно", констатира Мария Афанасиевна.
Малко по-северно от Сестрорецк, в Зеленогорск, живее 102-годишният Николай Сенкевич, хирург, ветеран, страстен ловец и философ. Да се разговаря с него е истинско удоволствие: постоянно цитира Конфуции и "най-руския", според него, от поетите - Есенин.
В Зеленогорск го знаят мнозина. Съвсем доскоро Николай Йосифович е работил като консултант в местната болница, където преди това се е трудил доста години. А за градската инспекция на движението той изобщо е известна личност. В началото на 2000-та, малко след като чествал 90-годишнината си, отишъл докторът в КАТ да сменя шофьорската  си книжка. доста пъти се опитали инспекторите да вкарат в базата данни на компютъра възрастта на шофьора - РС-то всеки път показвало грешка, отказвайки да разбере. До този момент в КАТ не били имали шофьор на такава възраст.
И Мария Афанасиевна Соколова, и Николай Йосифович Сенкевич живеят в Курортния район на Петербург, на брега на Финския залив. Въздухът тук и зиме, и лете е невероятен! Вековни борове, пясъчни дюни, плискащите се вълни - всичко предразполага към дълголетие. И двамата ветерани обаче смятат, че истината е другаде. "Трябва да се трудиш и да обичаш живота, тогава и той ще ти отвърне с любов", убедена е Соколова. "Трябва да се обичат преди всичко хората, които са до теб", уточнява Сенкевич.
 
Да вдигнем чаши!

За Олга Фьодоровна Бочек стогодишнината й (на 4 март) е възраст за равносметка. И преди, казва тя, се е замисляла, разбира се, за какво живее човек, но работата, семейството не са й оставяли време за дълбока мисъл. Както и за хоби. Сега е друго нещо.
Сега тя може да си позволи всекидневна гимнастика и задължителната сутрешна фрикция. А след закуската (всичко е строго по разписание!) - преглед на телевизионните новини, особено онези, които засягат политическия живот в страната и в чужбина.
През Втората световна война Олга Фьодоровна е служила в армията като свързочник. Тя обаче признава, че не обича да си спомня за онези години, било е прекалено тежко. Но и тогава е вярвала в победата. В това, че всичко в страната ни ще се оправи. С това се съгласява и съседката й от Дома на ветераните на централния район в града Татяна Сергеевна Фьодорова - пощаджия по време на войната, която всичките 900 дни на Ленинградската блокада е носила толкова очаквани писма на хората.
Тя е по-голяма от Олга Бочек с един месец, чествала е 100-годишнината си на 4 февруари. Заедно жените обичат да си спомнят "миналите дни". Съдбите им си приличат. Вече на възраст Татяна Сергеевна е загубила единствения си син. Изплакала си очите, на 80 години ослепяла. Но пък не се разочаровала нито от хората, нито от живота. Директорката на този дом на ветераните Наталия Колесникова си спомня как съвсем неотдавна Фьодорова сядала на общата маса, приготвена за празника, вдигала чаша вино за всичко добро, не без удоволствие припявала заедно с всички любимите им песни от 30-50-те години.
Колкото и да подпитвах питерските вековни юбиляри тайната на дългия им живот, в отговор чувах - благодарение на мама и татко, а и на собствения оптимизъм. Както и да се обръне животът, те винаги се се опитвали да не униват и на близките си не са позволявали това. Може би именно това е важното?
Известният в Петербург геронтолог, професорът от медицинския факултет на Петербургския държавен университет Александър Подлесов се съгласява с мен: на всяка възраст за човек е важно да бъде търсен. Особено - на преклонна възраст. Тогава той и боледува по-малко, животът му е скъп - това е доказано. Голямо значение има и качеството на медицинското обслужване. През последните 10 години у нас то се подобри чувствително. И още един немаловажен фактор - здравословният начин на живот. Повечето от тези, които доживяват до 80 години и отгоре, като правило, са непушачи, не злоупотребяват с алкохол, много ходят, четат, учат стихотворения и дори чужди езици, не давайки на мозъка си, както се казва, "да пресъхне".