Да има каса

Напоследък, като чуя да се говори за "касата", все се сещам за философията на един приятел на дядо ми, която гласеше: "Има ли чекмедже (каса-б.р.), няма да гладуваш!" През последните месеци ми се струва, че именно като на "чекмедже" се гледа и на Националната здравноосигурителна каса.
В момента няма яснота с какви средства разполага това "чекмедже", което се пълни с парите от осигуровки на българските граждани. Те ги внасят от 14 години за здраве, но не е ясно как се харчат, по колко и за какво. Шефът на касата твърди, че има надсъбрани около 82 млн. лв. от здравни вноски, а в същото време се оказва, че около 1,8 млн. души не внасят осигуровките си. От трета страна, парите за лекарства за раковоболните например се очаква да не стигнат. Май няма да стигнат и парите за болниците. Дали проблемът не е в това, че целогодишният бюджет на касата за тази година е правен на базата на полугодието от 2012 г.? Ако е така, има вероятно обяснение - ГЕРБ предварително са заложили бомба на евентуалните бъдещи управници, в случай, че стане "гаф" и загубят изборите. И ето, дойде времето за реванш. Само че за пореден път ГЕРБ показа, че в политиката си няма мисъл и грижа за хората, а само за себе си.
Този пореден скандал с касата очевидно идва, за да накара обществото поне за малко да забрави за откраднатите преди 2 години 2 млрд. лв. Играта на нерви обаче се отразява на целокупния български народ и по-точно - на болните. Докато управителят на касата чака дали ще бъде уволнен или не, буксува отпускането на лекарства, бавят се преводите на парите за болниците... Болните искат лекарствата си - те са правили вноски в годините за тях и днес са в правото си да изискват лечението, от което имат нужда. Държавата е длъжна, а обществото е в правото си да изисква да бъде осигурено качествено лечение на болните, като бъде намерен механизъм, който да контролира разхода на обществените средства.