"Да мрем по-добре"

За пръв път вчера в Съвета на ректорите ръководителите на висши училища забравиха академичния стил, в който посланията са разбираеми единствено за интелигентни хора. И казаха в прав текст: Висшето образование на България загива. Държавата ни убива; децата на нацията бягат в чужбина още от училищната скамейка, а тези, които остават, много скоро няма да имат Водачи по пътя на знанието. Очевидно ножът е опрял до кокъла и вече става дума не просто за недофинансиране на образованието, а за финансово убийство.
Никога държавните университети не са били довеждани до такова дередже - оставени без пари,  без перспектива за развитие, без политика, дирижирани по нечии случайни хрумвания за "разтърсващи реформи", променящи се по два пъти на ден. Не кризата, безхаберието за образованието убива. Приоритетите на бюджет 2011 са срамни за цивилизована държава. Вече става дума за спасяване на бъдещето на България като европейска страна - ако държавата няма политика за висшето образование, ние сме длъжни да имаме! Това казаха ректорите.
Нямаше как градусът на напрежението да не се вдигне, след като представител на държавата, министър, заяви на ректорите, че трябва да работят по незаконен документ - правилник за прилагането на закон, чиито основни текстове са отменени от Конституционния съд. Нито един вуз не може в момента да назначи нито един професор, не може да приеме нито един докторант, защото порочният закон отиде на боклука с всичките му процедури. Всички конкурси са незаконни, не може изобщо да бъдат обявени; асистенти, професори, доценти не може да бъдат назначавани, нови докторанти няма как да бъдат приети, досегашните няма как да защитят дисертации; от януари 2011 г. отпадат всички научни специалности, действащи в момента, нови не са и замислени. Системата е напълно блокирана и замразена. А всички вузове и научни институти предупредиха много пъти: не може да няма национален стандарт за научното равнище на кадрите! Властта не чу разума и не видя ни една буква от десетките страници, изпратени от професионалистите. Е, какво да направим, дупки в ушите на премиера ли да пробием, че да ни чуе, възкликна вчера един ректор. Авантюрата със закона логично приключи в Конституционния съд.
Но вместо да си посипе главата с пепел, министърът продължава да оправдава пълния си провал със "съпротива срещу реформата", бодро крачи сред сътворените от него руини и на инат говори абсурди, чието изпълнение би изправило ректорите единствено пред съда. Е, нямаше как те да не декларират, че ще излязат на протест. Не че им се искаше. Но ясно заявиха - или България ще влезе наистина в Европа с приоритет на знанието и ние ще си вършим работта, или обричаме България на вечна мизерия и тогава - "да мрем по-добре". Последното ще се случи неизбежно, ако властта остане все така сляпа за агонията, на която обрича народа си! Има сто места, откъдето държавата може да вземе пари за младите - от МФ, от вътрешни заеми, ако ще. Тя просто не иска.