Да оставиш себе си сред другите

Много отдавна съм установил, че предпочитам книги, в които срещам действителни хора - творци на духовни ценности и на блага. В такива четива откривам характери и примери, които са намерили своето място в този живот, и се вглеждам в концентричните кръгове на действията им. Повечето от книгите, които представям всеки божи понеделник във Файтона, ми доставят точно такова удоволствие. И се упреквам, когато не съм успял да представя в Салона подобна стойностна книга, каквато е например "В епицентъра на паметта" на Чавдар Добрев. Каква панорама на нашето време, колко познати сенки преминават през страниците на този мемоарен документ на професора публицист и мислител. Такива книги наричам темелни, защото им знам цената. Та търся напред във времето деня, в който Чавдар Добрев ще произнесе своя монолог отново от капрата, а и аз има какво да кажа за този невероятен творец, чийто съвременник съм. Няма никаква закачка в твърдението ми съвременник. Това се отнася и за моята съгражданка Красимира Кацарска от Благоевград с нейните есета в двата тома "Спирала" и "Светлосенки", които ми приличат на душевен гейзер, който не спира да ме удивлява. Близо е нейното гостуване на Файтона.
Но най-близо е Никола Гаговски с неговите избрани разкази и преживелици. "Пътуване към изгрева" е една равносметка - по-хубава не може да бъде. Освен избраните разкази, аз се вглеждам с възхита в автообраза му на граничен журналист. И когато се загубва една нощ в Родопите, съзира в далечината светещо прозорче, доближава го, чука, търси помощ. Появява се стар човек и като разбира, че неканеният гост има нужда от помощ, облича се и го повежда към заставата по виеща се над пропасти пътека. Старецът се задъхва в тъмното, спира под вековен дъб да почине и му разказва за срещата си на това място с мечка стръвница. И когато пристигат на заставата, старецът е наобиколен от граничарите, а дежурният офицер пита журналиста как е успял слепият човек да го доведе през нощта. Той застава пред стареца изненадан и установява, че "очите му, две замразени сини стъкълца, гледаха, без да ме виждат". И отбелязва: "По сбръчканото му лице белегът, спомен от мечката стръвница при стария дъб, трептеше на изгряващото слънце." За да запамети завинаги това неповторимо пътуване към изгрева. За да премина и аз с него в книгата му. А нататък да стана свидетел на цяла галерия от познати и непознати образи, с които Никола Гаговски е общувал дълго и сътворил богатата си биография. А те - приятелите му, са Богдан Глогински, Кольо Георгиев, Иван Аржентински, Елена Вапцарова, Веселин Ханчев, Веселин Андреев, Анастас Стоянов, Йордан Радичков, Пеньо Пенев, легендарният летец Алексей Мересиев, приятелство го свързва с оперната звезда Петър Райчев, с писателя Константин Паустовски и много други. Затова имам вкус към такива книги.
Затова на 8 февруари във Файтона Никола Гаговски беше заедно със своята спътница Ваня, за да отбележат дългогодишния си щастлив семеен живот и да поговорим за неговото вълнуващо "Пътуване към изгрева".