Да откриеш поет в прозаичната сивота

Матей Шопкин

В краткия си, но много съдържателен предговор към книгата на Цветан Начев "Насрещен вятър"  поетът Иля Велчев пише: "Да откриеш Поет сред прозата в метафоричния й смисъл е като да откриеш звездица в нощното небе. Непозната и вълнуваща. И да я срещнеш със звездицата в сърцето си. Да срещнеш душа с душа. Да намериш приятел, посока и нещо от себе си. Такава е и поезията на Цветан Начев. Който не познава досегашните му стихове, ще изпита радостта на откриването..."

    Аз съм от тези, които не познават досегашните стихове на Цветан Начев. Но с душа, положена на длан, искам да кажа, че срещата ми с поетичната му книга пробуди у мен и дълбока радост, и творческа гордост, и съкровена убеденост, че както е раждала през вековете, така и днес България продължава да ражда талантливи и достойни чеда. Сред са и поетите на България - истинските, талантливите и всеотдайните радетели на българското поетическо слово.
    В случая Цветан Начев е такъв: категоричен в живота, категоричен в поезията си, сътворена в изящен класически стих. И верен на високите повели на душата си:
        Злобна прокоба и светла повеля -
        обич, която предимно боли.
        Винаги нещичко с теб ни разделя,
        никога нищо не ни раздели...

        Имам чувството, че тази обич, към която се обръща поетът, е свята и необходима обич към човека, към живота, към поезията, към правдата и красотата. Разбира се - и към любимата жена, пред която прави поетичен "Поклон":
        на внуците ни приказки реди,
        а аз ще те обичам, мила Жени,
        защото със ЛЮБОВ ме победи.
    Има нещо мило и прекрасно в това - въпреки че някъде някои "изгарят Храма", въпреки че "Гола или в дрипа,/душата се надипля", въпреки болки и съмнения да извикаш в стихотворението "Душа под душа: "Душа, умри под душа!... / Или... не изтрезнявай. Или в безсънна полунощ да прошепнеш: "Нуждая се от някаква победа... "Или тих и нежен да отрониш върху белия лист:
        Обичам те! Без видима причина.
        И може да изглежда даже смешно...
        Обичам те... защото теб те има.
        И сигурно защото Бог ни срещна.
    Дай Боже всекиму такава среща...
    Като човек, който не е равнодушен към съдбата на Родината, в тези трудни и бездуховни времена, с особен трепет приветствам Цветан Начев за трите му стихотворения - "Трицвет", "Родина - 1999" и "Вместо камбана", в което има такава строфа:
        Сънувам как бездарните дула
        прицелват се в стиха и на Вапцаров.
        Сън - дупка от куршум върху чела,
        спасили те от смърт, Българийо.
    Без да изпадам в излишен екстаз, искам да кажа, че това са едни от най-силните и най-трогателни стихотворения на родолюбива тематика, които съм чел през последните години. Всъщност през последните години рядко съм чел и такава великолепна книга като "Насрещен вятър"...
    И накрая - благодарение на издателство "Захарий Стоянов", на Иван Гранитски и на Иля Велчев, аз открих нов и талантлив Поет с главна буква, наречен Цветан Начев. Нека го поздравим! И нека му пожелаем "На добър час" към нови творчески победи, през нови земни и небесни и... попътни ветрове!