Да оцелявам, да се боря, да обичам труда...

Двойната книга "В сърцето на Афродита" от Румяна Емануилиду и "Оцелелите дневници" от Росица Данаилова, издание на ИК "Знаци" в поредицата "Лица", ще има премиера в камерната зала на тV етаж в Народния театър "Иван Вазов" на 12 юни, четвъртък, от 17 ч. Книгата ще представи Юрий Дачев. Изданието е богато илюстрирано с множество снимки от живота и творчеството на Росица Данаилова. Подробно са описани десетките й роли в театрите в Димитровград, Бургас, Сливен, Толбухин, Търговище, Смолян, Ловеч, Кърджали, столичните "Българска армия", ДСТ "Алеко Константинов", НДТ "Сълза и смях", НТ "Иван Вазов", Клуб кафе "Театъра", Театър 199, Пътуващ театър, както и превъплъщенията й в игралното кино и в телевизионни постановки.
За нея разказват брат й Стефан Данаилов, дъщеря й Росица Обрешкова, Цветана Гълъбова, Татяна Лолова, Емилия Радева, проф. Надежда Сейкова, проф. Димитрина Гюрова, Мирослав Миндов, Таня Масалитинова, Виолета Райнова, Иван Добчев, Енчо Халачев, Ванча Дойчева, Стефан Илиев, проф. Елена Баева, Ивон Димитрова, Неделчо Милев, Ева Волицер, Светлана Панчева, проф. д-р Станислав Семерджиев, Юлия Огнянова в интервю на Елиана Митова.
Ето как представя Росица Данаилова съставителката, авторката и издателката Румяна Емануилиду:
"Красива е и в достолепната си възраст. А когато говори за театър и ролите си в него и в киното, Росица Данаилова придобива почти величествена осанка. От върха на годините, от пиедестала на театралната история и слава, тя иска да извика и изговори спомените за всички партньори, артисти и режисьори, кумири и роли.
А аз приех да направим тази книга, водена преди всичко от постоянния ми интерес към славния период на бургаския Театър АБ от 1957-1960 г. Тогава великата четворка Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов привличат в Бургас актьори, автори, художници и композитори от цялата страна и правят своя революционен Театър на единомишлениците.
В първата постановка на Леон Даниел на бургаска сцена - "Езоп", ролята на Клея е поверена на младата тогава актриса Росица Данаилова. Тук става първата й звездна среща на сцената с актьора Иван Кондов (Езоп).
През 1962 г. двамата актьори участват в постановката на Леон Даниел "Чудак" на сцената на Театъра на армията. А с режисьорката Юлия Огнянова Росица Данаилова прави една от любимите си роли - яркия женски образ на Роза Люксембург в Театър 199.
Интересът ми се пренася и към другите й превъплъщения - в Сатиричния театър, "Сълза и смях", Народния театър и киното, където си е партнирала с много от големите имена. И, разбира се, към Росица Данаилова като жена - една от най-красивите, противоречиви и одумвани актриси в българския театър и кино."
В своята част от книгата Росица Данаилова е събрала оцелелите си записки, съкровени размисли за преживяното през годините, като ни допуска в най-интимните кътчета на душата си, споделя с читателите радостите, болките, успехите, мечтите си. Разказва откровено цялата истина за живота и творчеството си.
"Живях толкова дълго. Иска ми се да ти подаря моя живот. Той е толкова изморителен от болката.
И не можеш да се научиш да не те боли...
Но дори и да боли, си жив. Много жив!
Живея постоянно с ужаса, че тези, които обичам, просто си отиват - там, оттатък...
Тези сакрални за мен думи - изстрадани, преживени!... Те останаха от моите дневници, оцелели в пожара на къщата в Драгалевци. Изгоря цяла една къща, която аз наричах мамината. Къщата от моята младост. Майка ми я започна от една гола поляна, от камъчетата... И когато изгоря - на 7 март 2000 г., едната стряха паднала и само дневниците и снимките оцеляха под нея. Спасили са ги мамината стряха, снегът и дъждът."

Без минало няма продължение

Миналото ми дава сили и кураж да преодолявам нелекия живот.
Данаиловият род е от Родопите. През 1989 г. ни събраха всички. А аз изпратих след това родословното дърво на сина ми в Африка, за да види откъде е...
Дядо Коста Данаилов е от Райково - 1844-1916 г. И той е казал думите, които до днес следвам: "Народният българин никога не се горчи (не се огорчава). Работата е на коравото да се удържиш..."
Другият ми род е от Ловеч - дядо Димитър, завършил кожарство във Виена, и баба Стефана - една умна и силна българка, отгледала двете деца на дядо ми - вдовец.
Имам самочувствието за тази родова памет и нося посланията, които са ми оставили предците - да оцелявам, да се боря, да обичам труда.