Да погребеш звездите...

Прекрасно е, когато възрастните си припомнят приказки от детството. Но не и когато те  натъжават. Спомних си за Малкия звезден принц на Екзюпери, след като стана ясно, че астрономите от Рожен са изпаднали в унизителното състояние да спасяват своите звезди, създавайки футболен отбор. Та нали разликата между спорта и науката е като от небето до земята... В нашата ГЕРБерска държава обаче се оказва, че е много по-важно и много по-стойностно и печелившо да играеш футбол, отколкото да правиш открития. Това ни се вменява вече повече от три години от един от първите хора в държавата.
Дали "Роженските мечки" на астрономите ще победят "Бистришките тигри" на Борисов не е толкова важно. Важното, за което всеки от нас би трябвало да се замисли, е, че силата на мускула вече е победила силата на ума. Представяте ли си в какво унизително и безизходно състояние са изпаднали хората на мисълта, за да търсят по нестандартен начин пари за спасяване на своите звезди, които също като Малкия принц смятат за уникални и специални, защото са единствените, които обичат. 
Хубаво е, когато възрастните си припомнят приказките от детството, не забравят мъдростта, не се главозамайват и не губят връзка с реалността. Но когато си прочел само една книга, пък била тя и "Винету", едва ли можеш да разбереш, че плодовете на науката остават във времето и пишат историята на човечеството. Искате доказателства? Достътачно е това, че властта не "пропусна" да намали отново парите за наука за догодина... Ако четенето беше сред любимото хоби на силните на деня, нямаше да действа принципът "може и без учени". А няма нищо по-страшно от усещането собствената ти държава да те унижава и да те принуждава да погребваш мечтите си за бъдеще.
А както са казали умните българи преди над 140 години: Народ без наука няма шанс сред останалите народи и няма да добрува. Те построиха държава. А ние?