Да раждаш или не? Това е въпросът!

Демографската тема е била препъникамък в много държави. В Китай още през 70-те години на миналия век са принудени да въведат политиката "Едно семейство - едно дете". Тогавашното правителство на милиардната страна го прави, защото разбира, че ресурсите, с които разполага държавата, не биха могли да задоволят огромното й население. Подобни демографски рестрикции, насочени към намаляването на раждаемостта, се наблюдават още в Индия, Индонезия, Пакистан, Бангладеш и т.н. Тоест в развиващи се страни.
В повечето европейски държави обаче в областта на раждаемостта от десетки години се забелязва спад (дори криза) и затова правителствата са принудени да провеждат политика, целяща да увеличи населението. Една от основните икономически мерки в тази област е финансовото стимулиране. От него в България най-вече се възползват жените от ромски произход, при които според най-новото проучване на Института за изследване на населението и човека при БАН раждаемостта продължава да е по-висока от тази на българките.
Платените отпуски и различни помощи и надбавки, наричани от народа "детски", обаче невинаги постигат целта на занятието. Кого например, освен нискообразованите и безработните, биха стимулирали незначителните суми, каквито се изплащат в България? За раждане на първо дете у нас държавата отпуска еднократна помощ от 250 лв., сумата "набъбва" до 600 лв. за второ и по 200 лв. се плаща за всяко следващо. Да не говорим за месечните детски добавки в размер на 35 лв., които покриват едва около половината от таксата за детска градина (в София) и на всичкото отгоре не всички майки в България могат да се възползват от "помощта". Някои пък просто не искат да си губят времето и да преодоляват куп бюрократични спънки, за да взимат мизерните суми. Да не говорим за записването на малчуганите в детските градини, което като че ли изведнъж се превърна в друг основен проблем (след финансовия) на хора, рискували да станат родители в България. Затова напоследък сме се нагледали и на митингите на майки с колички...
Основната мисия на жената е да роди дете, ще кажат повечето. За да има държавата бъдеще. За да не загине нацията. Но уморените от мизерията и безизходицата жени все по-често поглеждат към Запада, където се е превърнало в мода да живееш за себе си. Без да раждаш деца. Ако перифразираме думите на Сталин, ще се окаже, че проспериращите нации като че ли най-бързо са разбрали: "Няма деца - няма проблеми".
Чуждицата "чайлдфри", която в превод звучи като "свободни от деца", все по-често ще се чува и у нас. Жените отказват да раждат. И тези под 30, и такива, които са наблягали на кариерата докъм 40-те. А онези, които все пак го направят - природата понякога е по-силна от всички (не)разумни доводи, не щат и дума да чуят за второ, камо ли за трето. И изтъкват най-различни причини за това си решение: липсата на жилище, недостигът на пари, безработицата, нежеланието да обричат децата си на мизерия и ниско образование, както и несигурността (неверието) в утрешния ден. Защото раждането на дете е преди всичко отговорност, която не всеки осъзнава. Публична тайна е от какви групи са жените, които раждат трето, пето, седмо чедо... Често и заради "детските" от социалните служби...
Има и такива, които не искат да стават родители заради кариерата. Мислейки само за себе си, те спират да си задават по-екзистенциалния и от Хамлетовия въпрос - "Да раждаш или не?" И съзнателно си живеят живота днес, абстрахирайки се от "бъдещето на планетата".