Да се гордеем с българската самобитност

Проф. д.ик.н. Пеню Михайлов          

Значителен е приносът на проф. Загоров към развитието на съвременната философска мисъл. Някои го отричат, други отдават заслуженото на приноса му в развитието на философската мисъл в България. Според мен главното му постижение в тази насока се изразява в проникновения поглед върху явленията. Това го прави привлекателен автор не само у нас, но и в чужбина.
Кой е Орлин Загоров - академик, професор, д-р на философските науки, блестящ оратор, поет, литературен критик и общественик. Роден в Родопа планина, от малък е вкусил и изпитал немотията върху себе си, сблъскал се е със социалната неправда, с горчивите и хубавите страни на живота. Орлин Загоров още от юноша има

усет към социалните проблеми

Той се увлича в обществознанието, в парливите въпроси на деня, проявява подчертан интерес към хуманитарните науки - литература, история, социална философия, социална антропология, социална екология. Увлеченията му по-късно намират нови измерения.
През 1962 г. става студент по философия в СУ "Климент Охридски". Дипломира се през 1966 г. Заедно с това, че заема отговорни постове в държавното управление, Орлин Загоров поддържа преподавателската си дейност. През 1974 г. е назначен за асистент по философия. Защитава дисертация за научната степен "кандидат на философските науки" (доктор), а през 1979 г. му е присъдена научната степен "доктор на философските науки". През 1989 г. е избран за професор.
Научното творчество на проф. Загоров се състои от множество книги, студии, доклади, някои публикувани в чужди издания, анотирани, реферирани списания. Преподава философия в различни учебни заведения, оставя трайна следа сред учащите. През 2002 г. проф. Орлин Загоров е номиниран за член на Международния биографичен център - Кеймбридж, Англия, и за член на Борда за международни изследвания на американския биографичен институт.

По-важни трудове

на автора са: "Единението", "Истината", "Критика на пантюркизма", "Модерният национализъм", "Възпитание на толерантност", "Българската национална идея", "Смисълът", "Новата културна стратегия", "Духът", "Идеалът", "Философски проблеми в екологията", "Философия на хуманизма", "Хуманистична цивилизация", "Философска антропология", "Конфликт и сигурност", "България в Европа на нациите", "Духовната криза", "Обединена Европа и славянската духовност", "Европа и славянският свят", "Устойчиво развитие" и др.
Винаги ме е впечатлявало онова, което се наблюдава след появата на поредната негова книга. Нито една от тях не остава незабелязана. При това зная, че той не обича да бъдат шумно представяни. С него се познаваме от двадесет и повече години. Никога не съм прекъсвал да следя неговите творчески изяви, които всеки път ме впечатляват с дълбочината на мисълта и широката ерудиция на техния автор. Сега искам да споделя накратко някои мисли относно

поредната му книга

с поетичното заглавие "Оптимистични терзания". Тази книга видя "бял свят" през 2015 г. В нея се обосновава необходимостта от нова парадигма за националното достойнство в новото хилядолетие. Авторът обръща специално внимание на следните въпроси, свързани с проявленията на кризата в националния ни манталитет:
"    липсата на устойчива опора;
"    морално-политическата нестабилност на политическия елит;
"    духът на отрицанието;
"    вечното разминаване между позициите на управляващите и народа;
"    оскверняване на националното достойнство.
Тези въпроси се разглеждат в полемичен дух, привеждат се различни схващания и накрая авторът предлага собствена трактовка по тях. Като краен израз на последиците от тази криза се посочва тенденцията към една порочна цивилизация, която неизбежно ще доведе до промяна на традиционната цивилизационна матрица.
Още отсега се виждат резултатите от тази опасна тенденция: вече се намираме в ситуация, в която политическият елит е обърнат на Запад, а народът - на Изток. Това е възможно най-парадоксалният

исторически драматизъм

Застанали с гръб един към друг, елитът и народът взаимно се отдалечават и започват да служат на различни богове, живеят в огледални светове. Това пише авторът. "Да бъдем такива, каквито сме в своята историческа автентичност" - заключва той. Българското национално съзнание е в криза. Традиционните защитни механизми са отслабени. Нацията е въвлечена в една разрушителна спирала, която не предвещава нищо добро.
Наш дълг, продължава авторът, е не само да се гордеем с добродетелите и непреходните ценности на българската духовна самобитност, но и да ги съхраним, да ги развиваме и умножаваме за себе си и за нашите деца и внуци, за да осигурим историческото пребъдване на България. На това ни учи многовековната история на народа ни.
Друг кръг въпроси, предмет на книгата, са свързани с бъдещето на България, националната демокрация, хуманистичната доктрина за гражданското общество, новата гражданска етика, ново културно сътрудничество, високо устойчиво съзнание за национална гордост.