Да се спасяваме!

За България освобождението от КОВИД-19 изглежда далечно с новия ръст на заболели и очакваната липса на ваксини. Но това не попречи на премиера бодряшки да обяви свободата. Според него е достатъчно с 202 хиляди преболедували и 160 хиляди ваксинирани (3/4 само с първа доза!) да отвори ресторанти и кафенета на 1 март, а на 1 април - и нощните заведения. Нищо, че тези 350-360 хиляди са само 5 на сто от населението на България. Нищо, че 5 процента е доста далеч от 70-те за колективен имунитет.

Очевидно Борисов с декрет забрани КОВИД-19 у нас. И повече от очевидно е, че властта този път е пропуснала или забравила, а може би не иска, да се консултира със здравните експерти. Само че на вирусите не им трябва паспорт, за да минат границата. 

Заради разпореждането "Искам на ден поне по 10 хиляди ваксинирани" се отвориха предсрочно зелените коридори и се даде измамна надежда на хората. Властта трябваше да се бие по гърдите, че е оправила всичко и нещата потръгват. Но... Всяко чудо за три дни. На четвъртия - няма ваксини. И пак България е последна във ваксинирането, а за оттласкване от дъното големи надежди няма. И този феномен чака обяснение.

Няма защо да се сърдим на фармацевтичните компании. Нито да прехвърляме отговорността на евроинституциите. Ако в апартамента ти няма ред, вината не е на домсъвета.

Няма изрично ограничение от Европейската комисия за сключване на индивидуални договори от отделните държави за поръчки на други ваксини. Защо България не пристъпи към такова действие? Сигналите за недостатъчно производство не са от днес и вчера. И със сигурност е имало време за реагиране. 

С новото увеличение на заболелите, с ръста на приетите в болница и преведените в реанимация, картината не изглежда добре и започва да прилича на есента. Ще издържи ли здравната система, ако март стане ноември? Успокоителният тон не помага. По-скоро навежда на мисълта, че всеки трябва сам да се спасява.

И българинът отключи добрия стар навик със задействането на връзките. А който ги няма - ще чака. Ваксина, болест... Бяхме дисциплинирани, чакахме си реда по националния план, по списъците и т.н., но поредният ни опит да повярваме, че нещо се променя към по-добро, пак не се случи. Не се случи, защото нямаме доверие на властта. Същата обещаваше, че ще има ваксини, че здравната система е готова, че всичко ще бъде наред. Комай единственото "наред" е отварянето на заведенията на уговорената дата. 

И нека поне този път властта да не прехвърли вината за проблемите на работещите в здравеопазването. Какво бленуваме! Да сте чули някога тази власт да е била виновна за нещо и да е поела отговорност? Време е да се спасяваме сами!