Да случиш на народ

На гръцките управляващи не им е лесно. Не случиха на народ. Решат да вдигат пенсионната възраст и гърците излизат на улицата. Банкерите напускат местата си в банките, журналистите спират да пишат, чиновниците хващат плакати, работниците захвърлят чуковете и отиват да викат срещу действията на властта.
Изобщо - никакво уважение към правителствените усилия да вгорчат живота им с оправданието, че е криза. Хората реагират веднага и властта трябва да се окопава с оправдания.
Наскоро някой нашенски шегаджия бе разпространил лъжлива реч на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, в която той питаше сънародниците си дали искат да бъдат като българите - без бъдеще и в постоянна бедност. Тази негова реч беше шега, но пък без грам ирония можем да предположим, че министър-председателят на съседката ни всъщност си мечтае народът му да е като българския.
Тук социалният министър говори, че ще се вдига осигурителния стаж и то така, че хората трябва да почват работа на 15 години, но засегнатите си отварят нова бира и проспиват гаврата. Кабинетът орязва парите за здраве, пациентите теглят по една майна и лъчезарно отказват да отидат на протест. Парите за общините се свиват докрай, обаче на никого не му пука. Папандреу щеше да се роди с такъв народ. Прави каквото искаш - улиците ще си стоят празни и тихи. Ама ето, късметът му изобщо не работи. Да си премиер на Гърция е като руска рулетка. Виж на премиера на България му е широко около врата. Това е да случиш на народ.