05 Март 2021петък00:25 ч.

Да търсим в гърчовете на кризата симптоми на промяната

/ брой: 298

visibility 514

Проф. Лозанка Пейчева

Когато се размишлява върху тази книга, следва да се вземат предвид няколко обстоятелства.
Първата отличителна черта на книгата е, че тя е подготвена за публикуване не от автора, а от негови наследници. Съставителят Веска Кожухарова-Живкова и редакторът Ангелина Иванова са вложили много любов, търпение и усилия в изобретяването на уникалната форма на тази книга. Техният достоен жест остойностява по нов начин мисловното наследство на Тодор Ив. Живков и отдава дължимото както спрямо съпруга и бащата, така и спрямо учения, мислителя, учителя.
Втората основна особеност на книгата е, че в нея са интегрирани многообразни жанрове - обемна студия, статия, послеслов, лекция, лекционна записка - завършени или недовършени, публикувани или непубликувани. Стилът на Живков е огледало на неговата индивидуалност и излъчва енергията на един силен мислител - неспокоен, търсещ, креативен, диалогичен.
Третото отличимо качество на книгата е, че текстовете са писани преди повече от 10 години, но запазват своето актуално звучене и днес. Вероятно една от причините за това изпреварване на времето е, че авторът е вградил истинска, автентична част от себе си и своя вътрешен емоционален свят в словото си. Тъкмо този заряд от искреност и емоция е носител на универсалната, надисторическа истина. И тъкмо този заряд прави възможен живота на текстовете отвъд биологичното време на техния създател.
Книгата е структурирана в пет части, отграничени по своята тема. Всяка част се състои от текстове, ангажирани с различни проблеми. Първата част "Етнология и време" съдържа три статии, търсещи избистряне на въпроси, свързани с вътрешните пулсации на хуманитаристиката и обществознанието в България, като вниманието е фокусирано върху работата на фолклористите. Някак между другото Живков отбелязва фундаменталната компетенция на хуманитаристиката и обществознанието да осмислят сложния и тревожен свят, в който живеем.
Втората част "Фолклорната култура - мислено и недопремислено" е посветена на феномена "фолклор" и на многообразието от идеи за него. За Живков фолклорната култура е: 1) "другата култура, различна и в известен смисъл противопоставена на културата на изследователя"; 2) богато развита традиция в поезията, музиката, танца, пластичното изкуство, изразяваща етничното съзнание на българина в цялото му многообразие. 
Третата част "Етнологията (между уюта на знанието и рисковете на познанието)" води към утвърждаването на нова познавателна територия в България. Тръгвайки от твърдението, че "етнологията не е теоретична етнография, както предполагаше Михаил Арнаудов, или както предполага (...) Клод Леви-Строс", Живков се насочва към търсене на отговори на въпроса какво е етнологията, след като не е теория на етнографски установената емпирия. Той застъпва хипотезата, че етнологията е сфера на познанието, която има потенциала да тълкува света на човешките общности.
Четвъртата част "Етнология на културата или към следващата въпросителна" е свързана с развитие на други идеи в полето на етнологията. В хода на разсъжденията и интерпретациите като ключова е очертана връзката етнология - култура. Живков изследва човешкия свят и ролята на човека за индивидуализацията на културата.
В петата част "Етнологията в България (лекционни записки)" са публикувани записки от подготвян лекционен курс "История на българската етнология" за специалност "Етнология", четен в Пловдивския университет. Още в първата лекция, тематизирана като "Българската етнология - предварителни уточнения", Живков е категоричен в твърдението си, че "срещата с етноложкото познание у нас е среща с предизвикателства". Преди повече от десетилетие са констатирани влошените условия във висшето образование в България: застрашително нарастване на броя на университетите и псевдоуниверситетите, одаскаляване на образованието, бюрократизиране на институцията, отказ от дискусията за смисъла на Университета. Именно в подобен контекст се появява специалността етнология със своите специфични отличия, но и със своите специфични преживени драми, породени като следствие от щатно организираната система на науката и висшето образование у нас. В книгата са очертани част от социалните перспективи и проблемите, пред които се изправят професионалните етнолози в днешния човешки свят, доминиран от прагматизма на всекидневието. Където и да са, те са носители на едно особено хуманитарно знание за човешките общности и винаги са участници в един безкраен диалог за същността на човека.
С какво е полезна тази книга? Чрез разказаното в нея се очертава професионалният профил на Тодор Ив. Живков - учен с широк поглед, неспокоен дух, нестандартна мисловност, вечно търсещ предизвикателствата на новите и неизвестни пътища, неуморим в жаждата си за знание. Книгата представя многообразната му съзидателна дейност - на изследовател, на преподавател, на мениджър в управлението на науката, на публицист с ясно заявена гражданска позиция.
Книгата възбужда множество сложни, трудни, тревожни и болезнени въпроси, на които едва ли можем лесно да отговорим. Тя разкрива един уникален поглед и индивидуална реакция на авторитетен мислител към видимата и невидимата страна на нещата. Тя е принос в съвременното хуманитарно познание, защото го обогатява със своето неповторимо своеобразие, оригинален смисъл и значимо съдържание, даващо обяснения за света и знание за много неща.
Заедно с това тя прибавя нещо съществено и към нашия индивидуален житейски и професионален опит, стимулирайки един задочен разговор с автора. Вслушвайки се в гласа от книгата, съпричастният читател попада под нейното въздействие. Вниквайки в Живковия свят чрез тази книга, човек сякаш успява да се вслуша по-силно в себе си, да се съсредоточи в разнообразни потоци от размисли и преосмисляния, да достигне до нови обяснения, оценки и преоценки. И да се съгласи с "наивния оптимизъм" на автора, че "Колкото и опустошителен да е културният суховей у нас през последните години, разумно би било да търсим в гърчовете на кризата симптоми на промяната". За читателите, които ще я открият, книгата ще бъде както опора, така и провокативно задвижване в едни или други мисловни авантюри и интелектуални хулиганства по трънливия път към самоосъзнаването.
                                                                                                                   

 

Омбудсманът поиска прозрачно отчитане на парното

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 44

С голямо зъкъснение тръгват пари към средните фирми

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Българската икономика е най-слабата в ЕС

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Зоран Заев получи вот на доверие

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 44

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 108

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ