"Да уловим този ценен миг - Живота..." приканва Рада Цанкова с новата си изложба

Творби на Рада Цанкова под наслов "Временно" са подредени до 5 май в столичната галерия "Ракурси" (ул. "Хан Крум" 4А), научи ДУМА от Румяна Йонева. Ето как авторката представя своята нова изложба:
"Временно" е името, което избрах за изложбата ми в галерия "Ракурси". Тя представя два последователни цикъла, които са противоположни като атмосфера, в различна тоналност и звучене, но същевременно обединени от усещането за времетрайност и за временно уловени мигове.

В първия цикъл това са запечатани моменти от вътрешния ми свят - в какви образи и видения да претворя действителността? Той отговаря на първоначалния КОВИД-период, който, затваряйки ни временно, ми даде възможност да се вгледам по-дълго в себе си. Търсех да пресъздам тези моменти на самовглъбяване, на оттегляне, когато започвам да изживявам света отвътре навън. В този особен период, уединена в ателието ми, недалеч от къщата на Моне, в Живерни край бреговете на река Сена - наблюдавах как водата се отразява в листата на крайречните дървета, преобразявайки се в трептяща вибрираща светлина. Беше сезонният преход зима-пролет. Експлозията, с която се събуждаше природата, ме изпълваше с радостно вълнение и удивление, в силен контраст с тягостното чувство, което предизвикваше световната здравна ситуация - усещането ми за неизвестност и несигурност за бъдещето. Изолацията се оказа креативна, думите на американския поет Хенри Дейвид Торо бяха в мислите ми: "...Едва когато загубиш света, започваш да намираш себе си, да разбираш къде си в безкрайното богатство на връзките ни с хората..."
Есаура, градът на ветровете, както го наричат в Мароко, е вторият цикъл картини. Естественият ми стремеж към освобождаване,  уловените моментни пейзажи ме пренесоха навън към усещането за слънце, вятър и природа. Възприятието ми за света си промени посоката, станах част от прилив на екстровертно движение. Ослепителното слънце създаваше ярки цветове и силни контрасти, които виждах навсякъде: между горещината на пясъка и студенината на Атлантическия океан, между стихията на вятъра, вълните след обяд и покоя на езерните огледални морски води при залез. А сенките, подгонени от бурния вятър, оживяват и се впускат в бяг...
Временно сме тук, с ясното съзнание за шанса да уловим този ценен миг - Живота."