Да върнем доверието в европейската икономика

Днес малката прибалтийска страна Литва поема 6-месечното ротационно председателство на най-големия досега Европейски съюз - Хърватска официално става 28-ия член на общността. За приоритетите на литовското председателство, за кризата на доверие към европейските институции и политици и за двустранните отношения между Литва и България с временно изпълняващия длъжността посланик на Литва в София разговаря Кристиела Симеонова.

Негово превъзходителство Дарюс Гайдис е роден на 17 април 1968 г. в литовската столица Вилнюс. През 1992 г. завършва Станфордския университет в САЩ. От май 2013 г. е временно управляващ посолствата на Литва в България и Косово, като преди това е изпълнявал тази длъжност само в София. В периода 2007-2011 г. е директор на отдела по държавен и дипломатически протокол към Министерството на външните работи на Литва, преди това в продължение на 2 години е бил заместник-директор на същия отдел. От 2001 г. до 2004 г. е икономически съветник в литовското посолство в Лондон. В периода 1997-2001 г. е член на отдела за международни икономически преговори към правния департамент на литовското външно министерство. Дарюс Гайдис е бил консул в генералното консулство на Литва в Ню Йорк.
Владее английски, руски, полски и български. Носител е на редица почетни ордени на Испания, Чили, Португалия, Холандия и Унгария.
Женен, с две деца.

"Литва определено подкрепя присъединяването на България към Шенгенската зона"

"Икономическита обстановка в страната ви е доста благоприятна за инвестиции"

- Г-н Гайдис, Литва за първи път застава начело на Европейския съвет. Бихте ли представили основните приоритети, които си поставя вашето председателство?
- Точно така, това е първият ни път начело на Европейския съвет. Надявам се, че председателството ни ще бъде успешно. По време на него ще се фокусираме основно върху три неща и те всъщност представят нашето мото - "Вдъхваща доверие Европа", "Развиваща се Европа", "Открита Европа".
Що се отнася до "Европа на доверието", ние ще се стремим към прогрес при прозрачността на публичните финанси в ЕС и ще засилим основите за постигане на финансова стабилност. Задачата ни е да възстановим доверието в европейската икономиката.
Относно втория аспект на нашето председателство - "Развиваща се Европа", нашето председателство на Съвета на ЕС ще работи за справяне с безработицата и стимулиране на конкурентоспособността. Литва ще се фокусира върху задълбочаване на интеграцията на единния европейски пазар като основен двигател на икономическия растеж и подобряването на заетостта. Литовското председателство ще обърне внимание върху въпросите, свързани с научните изследвания и иновациите, като и ще следва ангажиментите, свързани с изграждането на вътрешния енергиен пазар през 2014 г.
На последно място, но не и по важност, ние ще се стремим към постигане на прозрачност и откритост на процесите в Европейския съюз. Разбира се, всяка от тези цели изисква специфични мерки, които сме запланували.
- Какво е мнението ви за политиката на икономии? Европейските лидери започнаха да говорят и за растеж, а не само за ограничения. Не беше ли всъщност грешка този курс на икономии, като имаме предвид ситуацията в закъсалите европейски страни?
- Не мога да коментирам положението в другите страни, тъй като не съм запознат из основи. Мога да говоря за Литва. Рестриктивните мерки, които предприехме през периода 2008-2009 г. и все още налагаме, се оказаха ефективното средство за балансиране на бюджета. Не се наложи Литва да търси помощ от Международния валутен фонд или от Европейския съюз. Ние успяхме да закрепим икономиката си именно чрез политика на икономии. От тази гледна точка тези мерки бяха важни.
- Значи така успяхте да преодолеете кризата от 2009-а?
- Ние преживяхме наистина тежка криза. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната спадна рязко с повече от 14 процента, в сравнение с предходните години. Доста тежко пострадахме. През 2010 г. обаче икономиката ни започна отново да бележи ръст благодарение на експорта ни, който се повиши значително през този период. Всичките тези комплексни мерки дадоха положителни резултати. И сега икономиката ни бележи ръст.
- На какво ниво е днес икономическото развитие на Литва?
- Миналата година отбелязахме 3,5 процента ръст на БВП. Прогнозите са за стабилен икономически растеж през следващите години. През тази година очакваме БВП да се повиши с 3%, а през 2014-а с 3,5 на сто.
- Доверието на европейските граждани в европейските институции и в политиците е на тревожно ниско ниво. Икономическата криза се трансформира в социална. Какво трябва да се направи в тази насока?
- Това наистина е много сложен проблем. Разбира се, че има определен брой хора, които не са доволни от сегашната икономическа обстановка в Европейския съюз. Но не смятам, че ситуацията е по-лоша или по-добра от тази в други страни. Да вземем за пример САЩ. Те също преминаха през кризата. Това е глобален процес. Всеки недоволен от сегашното икономическо положение търси причината за това и може би голяма част от хората я свързват с европейската интеграция.
- Как виждате бъдещето на Европейския съюз - светло или по-скоро мрачно?
- Лично аз смятам, че е по-скоро светло. Вярвам в Европа, в европейската интеграция и по-нататъшните стъпки в тази посока.
- Младежката безработица в Европа непрекъснато се покачва. Как да прекратим тази тенденция?
- Това е много голям и тревожен проблем. В моята страна младежката безработица, сравнена с другите възрастови категории, също е на доста високо ниво. Именно стимулирането на заетостта сред младежите е един от основните ни приоритети.
Говорейки за приоритети, председателството на ЕС работи в група от три страни, които приемат заедно общ политически дневен ред. Ние сме по средата между предходното председателство на Ирландия и предстоящото на 1 януари 2014 г. гръцко председателство на Евросъюза. Ако сте следили ирландското председателство, сте забелязали, че то акцентираше доста върху проблема със заетостта сред младежите. Разбира се, ние ще продължим да следваме тази посока в борбата с младежката безработица.
- Президентът на Литва Далия Грибаускайте получи Карловата награда, т.нар. Оскар за политика. С какво заслужи това високо отличие?
- Наградата "Карл Велики" се присъжда от 1950 г. от властите на град Аахен. Нашият президент бе удостоена с престижното отличие заради изключителните й заслуги към интеграцията на балтийските републики в Европейския съюз и стабилността в Литва и региона. В своята реч при получаването на наградата г-жа Грибаускайте заяви, че тя не е лично постижение, а на целия литовски народ и изобщо на хората от Балтийския регион, на които посвети отличието.
- Готвите се да станете 19-ата страна членка на еврозоната от януари 2015 г., след като през идната година Латвия също ще се присъедини към зоната на единната валута. Не ви ли плаши кризата в еврозоната?
- Присъединяването към еврозоната е записано в договора за присъединяване към Европейския съюз. Националната ни валута не се различава много от еврото. Технически ние имаме също евро, само че с различно име. На 26 февруари нашето правителство обяви политическото решение за приемане на еврото през 2015 година. Очакваме да покрием през следващата година всички Маастрихтски критерии, като до момента сме изпълнили 4 от общо 5.
Що се отнася до техническия въпрос, стартирахме подготовката и нашият премиер свика специална координационна комисия и създаде няколко работни групи, съставени от членове на Централната банка. В тази насока също предстои доста работа.
- България все още е пред портите на Шенгенската зона. Какви според вас са пречките пред страната ни?
- Ние минахме през същия процес. Отне ни доста години на работа, докато най-накрая станахме членове на Шенгенската зона. Разбира се, всяка страна има свое виждане по въпроса. Наблюдавайки ситуацията в България, Литва определено подкрепя присъединяването на страната ви към Шенгенската зона. И тази наша позиция беше ясно заявена пред предишния ви външен министър от нашия предишен министър на външните работи.
- Атрактивна дестинация ли е България за литовските туристи?
- Да, доста атрактивна дестинация, особено през лятото. Има чартърни полети, които се извършват няколко пъти седмично до Варна от Вилнюс. През зимата не толкова, но кой знае в бъдеще България със сигурност ще бъде повече посещавана и през този сезон от туристи, практикуващи зимни спортове. Ние непрестанно следим обстановката по морските курорти. Поддържаме връзка с нашите туроператори. Случват се, разбира се, инциденти, но няма сериозни проблеми, които да налагат нашата намеса.
- А за литовските предприемачи?
- Общо казано, икономическата обстановка в България е доста благоприятна. Имаме няколко по-мащабни инвестиции, например веригата магазини T-Market, от която вече имаме 42 магазина. Имаме инвестиции в имотния сектор, в сектора на възобновяемата слънчевата енергия, както и в търговията на дребно. Миналата година решението за таксуване на достъпа до възобновяема енергия оказа доста негативно влияние върху нашите инвестиции. Надяваме се, че ще има промяна в това решение, макар то да е доста трудно и сложно.
Накрая бих искал да подчертая, че имаме много добри двустранни отношения. Доста голям брой литовци има тук, в България. Първо, искам да спомена една личност, еднакво важна както за вас, така и за нас. Това е Йонас Басанавичюс - вие го наричате Иван Басанович. Дълги години той е работил в България и неговата памет е заслужено почетена във Варна. За нас той е много значима личност, тъй като е един от подписалите декларацията за обявяване на нашата независимост през 1918 година. Ще спомена също и Владислав Варненчик, както и Борис Шац - литовски скулптор, който е сред основателите на Българската художествена академия. В София, в Докторската градина, можете да видите паметник, на който са изписани няколко литовски имена. Така че една от нашите задачи е да търсим това, което обединява България и Литва.

Църквата "Св. Ана" e една от многото забележителности на стария град на Вилнюс, допринесли за включването му в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Заради над 50-те църкви Вилнюс е познат и като "Рим на Изтока". От всеки край на града могат да бъдат видени най-малко 4 църковни купола

Замъкът "Тракай" се намира в гр. Тракай на един остров в езерото Галве. Тракай е един от центровете на Великото литовско княжество, поради което е имал голямо стратегическо значение. Днес е една от туристическите атракции на Литва